Евентуалното приемане на България в Шенген може да бъде отчетено като успех за властта у нас, но ключовият въпрос е дали изобщо самото споразумение има бъдеще, заяви днес в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ анализаторът от „Екип“ Калоян Правов.
Той бе потърсен за коментар по повод сесията на Европейският парламент, на която ще бъде обсъден доклад за състоянието на Шенгенското пространство, в който за пореден път се призовава за приемането на България и Румъния в зоната за придвижване без граничен контрол. Документът разглежда какво се случва в зоната от 2014 г., след като страни от нея възстановиха граничния контрол заради засилените миграционни процеси..
„Ключовият въпросът е: „Какво е бъдещето на Шенген и има ли такова въобще“, предвид абсолютната готовност на някои от националните държави да действат самосиндикално, което обезсмисля донякъде самия договор за границите“, каза Правов.
Страните, въвели охрана на границите си, са се намирали на пътя на мигрантската вълна, припомни експертът и отчете, че влиянието на тази охрана върху икономиката на ЕС не е сериозно.
„Проблем има и трябва да се мисли за ново европейско решение, като се инкорпорират тези опасения на част от европейците, които са дали повод да се построят тези стени“, каза Правов.
„Дори и България да бъде приета в Шенген, ако това споразумение не бъде радикално променено, правителството не може да си го пише като някаква особена заслуга, въпреки че съм абсолютно сигурен, че точно това те преследват, предвид че надеждите ни за еврото бяха наскоро попарени“, смята той.
Българският национален интерес е влизане в Шенген, но влизането в зоната в този ѝ вид според експерта „би било празен жест“.
„Европа е изправена пред разпад на много нива, включително на тази система. Трябва да се преразгледат много сериозно нещата и да се инкорпорират тези желания на европейците, които доведоха до популистката вълна не само по отношение на граници, по отношение на миграция, но и на икономика, на това как работи самият ЕС“.
Фокусът на българското европредседателство е бил „да бъде изпълнено без сериозни гафове, тъй като това е капацитетът, който администрацията има“, убеден е Правов.
Пълноценен разговор за трансформацията на Шенген може и ще има след 2019 г., убеден е той.
„Евроскептична и популистка вълна ще бъде много по-силно представена в Европейския парламент, отколкото е в момента, защото, по традиция, националните проблеми предрешават и изборите за европейски парламент във всяка национална държава“, прогнозира Правов.
