Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Откритият в Самоковско двигател на разбил се "Месершмит" повдига много въпроси

Историята на военните пилоти от периода на Втората световна война тъне в забрава

4
Снимка: Полковник Калин Ценов

Националният военноисторически музей има привилегията да изложи като ценен експонат наскоро открития край самоковското село Марица двигател на разбил се изтребител „Месершмит“ от Втората световна война.  

Командирът на базата за специална техника към ВВС в Божурище полк. Калин Ценов е бил сред десетките в екипа, който се отзовава на сигнала на местен багерист. Докато копае за отводняване на ягодови насаждения, багеристът се натъква на муниции от Втората световна война.

„За нас това представлява изключително уникален факт. Двигателят е бил на три дни – нещо повече от чисто нов. Въпреки грубите физически разрушения в резултат на сблъсъка със земята и дълбокото проникване на около 4 метра, тези възли и детайли бяха в удивително състояние“, разказа полк. Ценов пред „Хоризонт“. 

На сериозна част от намерените боеприпаси взривателите са били в състояние, в което могат да се отвиват на ръка.

След близо месец от откритието проф. Димитър Недялков, началник катедра „Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана“ във Военната академия "Г. С. Раковски", очертава като най-вероятна версия летецът да е бил подпоручик Тодор Розев. Следите водят към Розев, защото двигателят е от един от орляците, а номерацията на самолета, на който е принадлежал, също води нататък. Тодор Розев оцелява, успява да се спаси с парашут. Той е първият български царски офицер, който пише книга – „Спомени на летеца“. След оповестяването на находката синът на Тодор Розев – Валери изпрати благодарствено писмо за откриването на останките. 

Проф. Недялков се надява откритието да провокира изследователска дейност за идентифицирането и на други изгубени машини:

„Тук говорим за 27 български изтребителя, загубени по време на бойните действия. От тях – 23 при бойни полети, 19 при пряко съприкосновение с противника“.

За периода 1943-44 година страната ни е загубила 16 пилоти. Идеологически и политически причини затрудняват изучаването на военната история от онова време, когато България е била част от оста Рим – Берлин – Токио. Историите на пилотите не се познават, комунистическият режим ги е преследвал като царски пилоти, а след промените през 90-те години на миналия век заради новата геополитическа ориентация на България не е било добре да се изтъква, че бившите ни противници са сегашни съюзници.

„След 9 септември 1944-а правят всичко възможно тази история да бъде забравена. Репресии. Никакво признание не получават. Капитани са били командири на орляци… Това са нашите дядовци, нашите бащи, които са участвали в тези бойни действия, а ние не щем да знаем какво са правили... Това са, своего рода, апостоли на своето време", пояснява Димитър Недялков.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия