Киев може да е предотвратил убийство, но следващия път, когато критик на Кремъл бъде убит, първият въпрос ще е: наистина ли е мъртъв?, пише Шон Уокър в статия в британския вестник „Гардиън“, цитирана от БТА.
Както става при драматичните сюжетни обрати, това беше върхът - всички ахват от изненада по време на пресконференция за разследване на убийство, когато звездният гост се оказва самата жертва, ухилен самодоволно и съвсем не мъртъв.
Смелият, противоречив и настроен за опозиция журналист Аркадий Бабченко не е бил застрелян в гърба от убиец, както украински правителствени служители и изтекли в медиите страховити снимки накараха всички да повярват. Всъщност той е инсценирал смъртта си като част от свръхсекретна операция на украинските служби за сигурност с цел да бъдат заловени евентуалните истински убийци, действащи по нареждане на Москва.
В Централния дом на журналиста в Москва бързо беше свалена паметна плоча на Бабченко, некролозите бяха махнати или променени с доста значителна поправка.
Недоверчивостта и облекчението сред приятелите и колегите, че скръбта и страданието им са били преждевременни, скоро отстъпиха място на въпроси за това дали измамването на света - и както се твърди, на съпругата на самия Бабченко, в продължение на цял ден наистина е било единственият възможен начин за разиграване на тази тайнствена специална операция.
„От мен се очаква за половин час да изпратя корицата за печат с мъртвия Бабченко и статия вътре. Какво да сложа сега на корицата? Бабченко е жив?", написа във Фейсбук главният редактор на украинското седмично списание „Новое время“ Виталий Сич. „Кой прави това? Добре е, разбира се, че той е жив. Но е малко странно.“
Сагата напомни за криминалните романи на киевския писател Андрей Курков, които често се въртят около поръчкови убийства - в един от тях се разказва за депресиран мъж, който по заобиколен начин поръчва собственото си убийство.
Но тази история, въпреки цялата й абсурдност, очевидно не е смешна - Бабченко наистина е избягал от Русия поради страх и е много вероятно да е имало действителен заговор за убийство. Въпросът е дали украинските власти не са причинили повече зло, отколкото добро, предотвратявайки убийство (ако наистина са направили това), и дали не е имало някакъв по-малко провокативен начин за постигане на същите цели.
Следващия път, когато критик на Кремъл бъде застрелян или отровен, или мистериозно падне от своя балкон и загине върху бетона долу, първият въпрос винаги ще е: наистина ли е мъртъв?
Няма съмнение, че можем да очакваме „защитата Бабченко“ да бъде използвана като редовен отговор от Москва на съобщения или дори снимки за различни свързани с Русия зверства в идните години.
„Следващия път, когато ми покажете снимки от Сирия, представени от „Белите каски“, ще покажа снимка на „мъртвия Аркадий Бабченко, убит от Путин“, написа проруски потребител на Туитър - малък пример за това, което със сигурност ще последва в големи количества.
Разбира се, това, че Кремъл може да използва нещо в своя полза, едва ли е основание за спиране на евентуална животоспасяваща мисия. Но дори да допуснем, че е имало отлична оперативна причина за хитруване, остават въпросите за начина, по който е била изиграна инсценировката. Наистина ли е било необходимо да се обявява, че той е мъртъв, вместо че е тежко ранен, травмирайки по този начин приятелите, роднините и руските журналисти, загубили вече много колеги, които са били застреляни?
От по-съществено значение е, че тонът на голямото разкриване изглеждаше забележително недостоен. Вместо сериозно да бъде изтъкната нуждата от подобни извънредни обрати на събитията, Бабченко беше показан на пресконференцията с цел да се предизвика максимален шоков ефект, подобно на фокусник, който се наслаждава на изумлението на публиката, когато неговата разрязана наполовина жена стане отново цяла.
Украинският президент Петро Порошенко похвали „блестящата операция“, а съветникът на вътрешното министерство Антон Герашченко едва можа да сдържи вълнението си от мелодраматичния сюжет: „Дори Шерлок Холмс успешно е използвал метода на инсцениране на собствената си смърт, така че ефективно да разследва трудни и заплетени престъпления, колкото и болезнено да е било това за роднините му и за д-р Уотсън“, написа той във Фейсбук.
Украинският министър-председател Володимир Гройсман каза по-рано вчера, че Бабченко е бил убит от „руската тоталитарна машина“, и поиска "убийците да бъдат наказани". Не беше ясно дали всичко това е било част от плана за заблуждаване на евентуалните убийци или той не е знаел за инсценираната смърт.
Сега всичко ще зависи от това какви твърди доказателства за руския заговор може да представи Украйна. Ако Киев разполага със сигурни доказателства, че евентуалните убийци са получили заповеди от Москва, тогава целият епизод може да мине за дързък, макар и противоречив успех.
В противен случай мнозина вероятно ще се съгласят с генералния секретар на „Репортери без граници“ Кристоф Дьолоар, който каза: „Жалко и достойно за съжаление е, че украинската полиция си играе с истината, какъвто и да е мотивът ѝ за инсценировката“.
