Ковачев припомни за успешното противопоставяне срещу намерението на сръбските власти да накарат българските младежи от Западните покрайнини да пишат за „българските зверства“, както и срещу провокацията „Македония“ да бъде наричана „Вардарска Сърбия“. Евродепутатът отбеляза, че и в българската местна общност има огромно разделение, поддържано от агентите на сръбските тайни служби.
Според депутата от ГЕРБ в Европарламента постоянно са налице проблеми с превода на учебниците, с формирането на българските паралелки в училищата, с паметници, с възстановяването на историческото име на Цариброд, поискано от местната общност, с унищоженото военно гробище там, както и с икономическата перспектива на този изостанал регион.
Ковачев заяви, че постоянно поставя тези въпроси пред посланичката на Сърбия в Европейския съюз и настоява и външното министерство да потърси обяснения от Белград.
Сръбската православна църква се занимава с изключително националистическа пропаганда, подчерта евродепутатът, и допълни, че тя стои в основата на „тези отвратителни антибългарски прояви“.
В докладите за напредъка на Сърбия към членство в ЕС междусъседските отношения и недискриминацията на българската етническа общност са основен акцент и подкрепата на нашата страна за присъединяването на Белград към Съюза не е безусловна, заяви Ковачев. Той е убеден, че преодоляването на проблемите трябва да стане „само по пътя на европейската интеграция. Всичко друго би било отново насилие и дискриминация, а това не го искаме. Нали това е идеята въобще на Европа – да преодолеем разделението чрез сътрудничество, чрез това справедливите граници да станат символични“.
Драголюб Иванчов, лидер на Демократичния съюз на българите в Сърбия, обяви пред микрофона на кореспондента на БНР в Кюстендил Кирил Фалин, че неговата организация е протестирала пред сръбското посолство в София срещу фалшификациите на историята и несправедливите обвинения от страна на сръбския владика Пахомий и местните власти за насилие от страна на българската армия срещу жителите на Сурдулица преди 100 години.
Радко Стоянчов, поет и член на екипа на Културно-информационния център в Босилеград, също не крие възмущението си:
„Така да се вулгарно изопачава историята – това е просто смешно и несериозно. Но сърбите – те са си майстори в това отношение. Тия жертви – тридесет хиляди души – това е огромна бройка народ. Просто не е реална. И ги провъзгласиха за мъченици… Аз мисля, че в основата на тази акция е владиката Пахомий, сръбските власти и държавна сигурност“.
Димитър Димитров, активист на Съюза на българите в Сърбия, постави въпроса за недостатъчната активност от страна на София:
„Докога българските политици ще мълчат?... Ние преди обед се борим със сръбския шовинизъм, а следобед – с българския нихилизъм“.
Според него обикновените българи в Босилеградско живеят в страх.
Историкът академик Георги Марков разяснява, че по време на въстанието в района на Сурдулица през Първата световна война в тила на воюващата българска армия и германските ѝ съюзници е имало насилие и от двете страни – въстанието е трябвало да бъде потушено, но е имало невинни жертви в Босилеград, който е бил и разграбен и опожарен от въстаниците:
„Те твърдят, че само българите са извършили зверства, но не и те. Историческата истина трябва да се признае такава, каквато е. Но все още сърбите имат едно шовинистично наследство. Те дълго време си въобразяваха, че са вечните победители на Балканите, но ето те също изживяват национално крушение. Аз не злорадствам, но това е една историческа справедливост, защото те ми казват: "Ей, знаеш ли колко ни боли за Косово". Викам: "Знам, нас как ни боли за Македония!" Защо трябваше да посягат на Вардарска Македония и да правят от българите „прави сърби“?! Значи историята е справедлива. Невинаги силата има правото".
Запис на репортажа на кореспондента на БНР в Кюстендил Кирил Фалин и разговора с евродепутата Андрей Ковачев можете да чуете от звуковия файл.
