Радиосимфониците под диригентството на Константин Илиевски закриха концертния си сезон – запис от зала „България“ от 8 юни 2018 г.

| обновено на 14.06.18 в 11:32
Константин Илиевски, Светлина Стоянова и Иван Данко (отляво надясно)
Снимка: БНР

Още един успешен сезон на Симфоничния оркестър на БНР е към своя край. Финалният му акорд ще бъде сложен този петък с музика, създавана в рамките на две столетия – XIX и XX век. Творби от Антон Брукнер, Рихард Щраус и Густав Малер ще прозвучат под диригентството на младия и талантлив Константин Илиевски, който вече е успял да спечели не само уважението, но и обичта на музикантите от радиооркестъра.






Константин Илиевски произхожда от фамилия на известни български музиканти. Започва да учи пиано на 5 години при проф. Милена Куртева в София, а на 13 години продължава обучението си в Братислава, Словакия, при проф. Петер Черман. Успоредно с това печели няколко международни конкурси за пиано и участва в различни международни майсторски класове при известни пианисти, като проф. Еужен Инджич, проф. Петер Топерцер, проф. Мариан Лапшански, проф. Ли Кум Син и др. По време на следването си в Братислава Константин Илиевски работи съвместно с оркестъра и хора на Братиславската консерватория и завършва оркестрово и хорово дирижиране при проф. Зденек Билек и проф. Душан Бил с пълно отличие („summa cum laude”). След това продължава обучението си в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, където получава магистърска степен по композиция при проф. Детлев Мюлер-Сименс, както и магистърска степен по оркестрово дирижиране при проф. Урош Лайовиц. Участвал е в няколко диригентски майсторски класове във Виена с известни диригенти и оркестри, като Бертранд де Били с Веберн Синфониета Виена, проф. Ралф Вайкерт с оркестър Про Арте Виена, Даниел Хардинг с Виенски камерен оркестър.
Като пианист, Константин Илиевски е бил солист на оркестри в Европа, изнася и солови концерти. Дирижирал е редица оркестри, сред които Камерния оркестър на виенските симфоници Wiener Concert Verein, Симфоничния оркестър на Виенското радио, Словашката национална филхармония и Оркестъра на Словашкото радио в Братислава, Вроцлавската филхармония в Полша; Софийската филхармония, симфоничния оркестър на БНР и др.

Светлина Стоянова е родена през 1991 година. В продължение на девет години пее в Детския радиохор на БНР и като основна солистка на състава участва в множество концертни турнета в Европа и Азия. След това учи вокално изпълнителско изкуство, завършва оперно пеене и през месец юли т.г. ще се дипломира в Оперното училище „Александър Гибсън“ и Кралската консерватория в Глазгоу, Шотландия, в класа на Клер Ширър.
Светлина Стоянова е носителка на трета награда от конкурс Le Grand Prix de l'Opera в Букурещ. Името ѝ нашумя, след като като през 2017 тя спечели първа награда на авторитетния оперен конкурс „Нови гласове“ (Neue Stimmen International Singing Competition) в Германия. Малко след това младата певица направи записи със СО на БНР и зарадва българската публика със самостоятелен концерт на „Софийски музикални седмици“.
От месец септември Светлина ще бъде част от ансамбъла на Виенската държавна опера.

Иван Данко е роден в Словакия, но учи и работи в Германия. Още като студент е поканен за соло-обоист в оркестъра на Държавната опера – Щутгард. Успоредно с това завършва музикалното си образования във Висшето училище по музика и театър в Мюнхен в класа на проф. Гюнтер Пасин и веднага след това започва активна концертна кариера с водещите немски оркестри и реализира собствени проекти. През 2008 г. излиза компактдискът му „Отлично записано портретно CD” (съвместно с пианиста Ладислав Фанцович) , а през 2010 г., заедно със създаването на „Hugo Kauder Trios“ се появява и следващият му албум. Като солист Иван Данко е сред водещите инструменталисти от своята генерация. Свири с редица оркестри, сред които Камерен оркестър – Вюртемберг, Държавен оркестър - Щутгарт, солистите на Франкфурт, Оркестърът на театър Пфалц, Грузински камерен оркестър „Инголщад“, „капела Истрополитана“, „Европейски солисти“ – Люксембург, Софийска филхармония и Държавна филхармония – Кошице.

Симфоничният прелюд в до минор е творба с интересна история. Това е оркестрова композиция на Антон Брукнер (или някой от близкото му обкръжение), създадена през 1876 г, но открита доста по-късно – малко след Втората световна война. Хайнрих Чупик, който намира партитурата в имението на ученика на композитора – Рудолф Кшижановски, приписва авторството на Брукнер. Трийсет години по-късно ученикът на Малер, Пол Банкс, който познава само малка част от произведението, го приписва на Малер и поисква оркестрацията му. Макар обстоятелствата около създаването на този прелюд да не са съвсем ясни, едно е сигурно: че той е написан от някого от кръга на Брукнер и неговите ученици във Виенската музикална консерватория. Съдейки по оригиналната оркестрация, най-вероятно е творбата да е била дело на Брукнер, който е нахвърлял ескизи по оркестрация. Въз основа на оригиналния оркестър, изглежда, че работата най-малкото е била щрихирана от Брукнер, вероятно като упражнение по оркестрация за Кшижановски.
И все пак, каква е истината? Малко светлина по въпроса хвърля Волфганг Хилт, когато през 1985 г. открива документите, съхранявани в архива на Мюнхенската филхармония. Той купува оригиналния ръкопис на Кшижановски от семейството на Чупик и го предоставя за публикуване от Доблингер. Независимо от това, не всички са убедени, че творбата е създадена от Брукнер и така „спорното“ произведение се изпълнява рядко. В оригиналната си оркестрация то е изпълнено първо от Герхард Самуел със Симфоничния оркестър на Синсинати през март 1997 г., а след това – през 2010 г. от Балдур Брьониман с Националния оркестър на Би Би Си – Уелс и Маркус Стенц с Оркестъра на „Концертгебау“ – Амстердам. Записът на тези три представления се пази в архива на Брукнер.
Любопитна подробност е, че през 2008 г. Волфганг Хилт умира неочаквано и оригиналният ръкопис на Кшижановски на „Симфоничната прелюдия“ на Брукнер завършва сред боклука в неговия апартамент.

Концертът за обой и оркестър на Рихард Щраус също има интересна съдба. Той е създаден през 1945 г. и е една от последните творби на композитора, често определяна от биографите като неговата „лебедова песен“. По онова време, след края на Втората световна война, Рихард Щраус живее в баварския град Гармиш-Партенкирхен, където е в принудителна изолация поради връзките си с нацисткия режим. Един ден го посещава Джон де Ланси – ефрейтор в Армията на САЩ, която охранява района около града. Водач-обоист на оркестъра на Питсбърг в цивилния живот, Ланси познава добре оркестровия стил на Щраус и по време на дългия им разговор го запитва дали не би написал концерт за обой. Щраус отвръща кратко „не“ и с това темата е приключена. Въпреки това, в последвалите години, идеята за такава творба назрява в съзнанието на композитора и на 14 октомври 1945 г. той завършва кратка партитура на концерт за обой, която малко след това – на 25 октомври – е и изцяло оркестрирана. Премиерата е на 26 февруари 1946 г. в Цюрих с оркестър „Тонхале“. Солист е Марсел Сейе, а на диригентския пулт застава Фолкмар Андреа. Тъй като издаването на концерта е предвидено чак за началото на 1948 г., Рихард Щраус ревизира и разширява кодата на последната част. Творбата е записана за първи път през 1948 г. със солист Леон Гусенс и оркестър „Филхармония“, дирижиран от Алчео Галиера (във варианта без последните преработки).
Ситуацията около американската премиера на концерта е малко по-сложна. Джон де Ланси е учуден, когато разбира, че Щраус все пак е написал концерт за обой. Макар композиторът да му дава изпълнителските права, музикантът не може да изпълни концерта, тъй като по онова време вече е прехвърлен в оркестъра на Филаделфия и е просто новопостъпил редови член там. Правилникът на оркестъра не му позволява да изпълни концерта – това трябва да стори главният обоист на оркестъра. Де Ланси настоява правата да бъдат прехвърлени върху младия обоист Митч Милър – негов колега и приятел от симфоничния оркестър на СВС – Ню Йорк, който по-късно става музикален продуцент и водещ на собствено телевизионно шоу. Впоследствие Джон Де Ланси все пак става главен обоист на Филаделфийския оркестър и е такъв в продължение на цели 30 години, но едва след пенсионирането си той на-сетне успява да изпълни и да запише Концерта за обой на Щраус.
Творбата е в три части: Allegro moderato Andante Vivace – Allegro. Съотношението между техните тоналности (ре мажор – си бемол мажор – ре мажор) според Юрген Мей свидетелства, че тук Щраус е взел за отправна точка романтичните модели от собствената си музикална младост. Композиторът се обръща към миналото от естетическата гледна точка на човек, който е преживял смяната на стария с новия век, и в този смисъл последните му произведения биха могли да се определят като постмодерни. Както и в другите си късни творби, вместо едно цялостно развитие, Щраус изгражда музиката си като серия от малки мелодични идеи, които служат като отправна точка за развитието на цялата композиция. Концертът е съставен от три основни тематични елемента. Третият от тях отеква в ритъма на „мотива на съдбата“ от Петата симфония на Бетовен и е недвусмислена препратка към завършените малко преди този концерт „Метаморфози“ на Щраус.

Четвъртата симфония на Густав Малер заема съвършено различно място в музикалното наследство на композитора. Музикалният й език е необичаен – неговата преднамерена простота и дори „старомодност“ в известен смисъл навяват асоциации с добрия стар „татко Хайдн“, и това озадачава съвременниците на Малер, които решават, че композиторът се подиграва с тях. Неслучайно и мюнхенската й премиера, и последвалите изпълнения във Франкфурт и Берлин са освиркани. Критиците насаждат мнение, че симфонията е „добродушно-хумористично-идилично шеговита“. До известна степен повод за това дава и самият композитор, който я нарича „Хумореска“. Но… „Ако човек в моменти на хумор се откъсне от малкия суетен свят на действителността и се опита да я разгледа от позиция на безграничния свят на идеала, тогава се появява онзи смях, в който се крият и скръб, и величие“ – тези думи, отнасящи се за романтичната поезия, с пълно право могат да бъдат отнесени и към редица страници от малеровото творчество.
Работата си над четвъртата симфония Малер започва през юли 1899 година. През октомври 1897 г. той става директор на Виенската опера и огромната му заетост му позволява да съчинява собствена музика само през летните месеци, когато почива (този път в Майеринг). Каквито и задължения да го отвличат от композирането обаче, той успява да напише симфонията за малко повече от три седмици в периода юли-август 1900 г. и преписва на чисто черновата в началото на януари 1901 година.
Музиковедите разглеждат симфоничното наследство на Малер като инструментална епопея: всяка своя симфония той свързва с предидущата, използвайки един и същ тематичен материал. Така и във финала на Четвъртата симфония звучи музика из петата част на неговата Трета симфония. С двете предидущи го свързва и използването на един и същи поетичен източник – сборникът от немски народни песни „Вълшебният рог на момчето“. И в същото време, „Четвъртата“ на Малер се отличава от останалите му симфонии по своята камерност: тя се ражда от песен, което определя както вътрешната й програма, така и образното съдържание и тематизма й. „Честно казано, аз исках просто да напиша симфонична хумореска, а се получи симфония с нормални размери“ – признава впоследствие композиторът. Той неведнъж нарича своята Четвърта симфония „Хумореска“ и такова е и първоначалното й обозначение. Но този хумор е по-особен. Владетелят на думите – Жан-Пол – кумир на младия Малер, разглежда хумора като „единственото спасение от отчаянието, трагедиите, които човек не е в състояние да предотврати, и противоречията, които не е способен да отстрани“.

Четвъртата симфония на Малер е написана в четири части, с участието на соло сопран във финала (текстът е от „Чудният рог на момчето“). Външната наивност и привидното простодушие на произведението не са от неведение, а от стремежа да се избегнат „проклетите въпроси“, да се постигне удовлетворение от онова, което е, и да не се изисква повече. Тази позиция на композитора след грандиозното платно на Третата му симфония се възприема от мнозина като отстъпление, като вид умора и дори – разочарование. Премиерата на симфонията се е състояла на 25 ноември 1901 г. в Мюнхен под диригентството на самия автор. Партията на сопраното е била изпълнявана от Маргарет Михалек.

Още от категорията

С духа на Русе

Русенският фестивален оркестър в поредица от няколко години е не само местен акцент в богатата винаги на събития програма на Международния музикален фестивал (ММД) в Русе, но и внася своята наистина несравнима атмосфера на ентусиазъм, радост и удоволствие от музицирането. А оркестърът в някакъв смисъл е международен, ако се смятат държавите и..

публикувано на 18.06.18 в 16:05
Столичани и гости на София наблюдават концертите на Радио парк фест

Хиляди столичани аплодираха Радио парк фест

Хиляди столичани посрещнаха символично лятото, аплодирайки музикантите, които участваха във втория пореден Радио парк фест, състоял се на 15, 16 и 17 юни на Голямата поляна в Южния Парк в София. Събитието бе организирано от БНР с подкрепата на Столична община. Девет групи свириха на открито, а софиянци и гости участваха активно в..

публикувано на 18.06.18 в 15:28

Всички обичат Jeremy?

За по-малко от 4 години Jeremy? се превърнаха в една от най-ярките български рок   групи. Пеят само на английски, но го правят наистина добре. Имат почитатели (и заклети фенове) навсякъде - и сред по-интелектуално и музикантски настроените, и сред тези, които просто обичат алтернативния модерен рок. Именно Jeremy? закриха второто издание на..

обновено на 18.06.18 в 15:09

Концерти и семинари на „Гундеча Брадърс“ – съвременни носители на древна традиция

На 19 юни в столичната зала „България“ е концертът на „Гундеча Брадърс“, видни представители на дхрупад – най-древния стил индийска класическа музика, достигнал до наши дни и съхранен в оригиналния си вид. Двамата известни певци Умакант и Рамакант Гундеча са надарени с красиви и силни гласове. Благодарение на своето образование те са развили..

публикувано на 18.06.18 в 13:13

След повече от 25 години Малеровата “симфония на хилядата” ще звучи в НДК

Симфония №8 на Густав Малер ще прозвучи на 27 юни в Зала 1 на НДК . Музикалното произведение е създадено за оркестър, хор и солисти, и затова е наричано “симфония на хилядата”. Осмата симфония на Малер е в Топ 10 на най-великите симфонии в класацията, изготвена от BBC, но поради огромния мащаб и участници в България не се изпълнява често. (За..

публикувано на 18.06.18 в 11:09

На гости на оперния фестивал "Барток Плюс" в Мишколц

Мишколц е много интересен град. Бих го сравнила със Созопол по времето на Аполония. Целият град живее в атмосферата на фестивала. Навсякъде, по всяко време се случва нещо артистично. По традиция фестивалът се открива с голямо празнично шествие из града, водено от мажоретки и духов оркестър. Следват огромни кукли на конци, в ролите на които дефилират..

публикувано на 17.06.18 в 16:28

Достоен завършек на учебната година обещава доцент Етиен Леви

На 18 юни предстои дипломен спектакъл на студентите от департамент „Моден дизайн и облекло” към Нов български университет. Шоуто е сътворено заедно с департамент „Музика, поп, рок и джаз пеене” на НБУ, където преподава доцент Етиен Леви – научи „Артефир”. Заедно с колегите си доц. Лени Тодорова, Дора Момекова, Яна Дворецка и Таня Георгиева, обичаният..

публикувано на 17.06.18 в 12:35