Константин Костов за своите учители, за музиката и последния проект с български музиканти

Снимка: личен архив

Константин Костов е концертиращ джаз пианист и преподавател в Hochschule fur Musik und Theater Munchen – Университета за музика и сценични изкуства в Мюнхен. Свирил е в много градове на Германия и Япония, както и в Русия, Италия, България. Знае немски, английски, полски, руски, сръбски, малко японски. В края на април Константин взе участие в концертния проект Jazz Migrations, представящ наши пианисти, които живеят в чужбина. През последните години Константин работи и в Полша, където активно се изявява с полски джаз музиканти. С двама от тях той беше на сцената на „Джаз форум“-Стара Загора преди дни. Това са певицата Агниешка Хекиерт и Сезари Конрад (ударни инструменти), както и Радослав Славчев (бас). Споделя, че предпочита modern jazz, crossover jazz, folk jazz, неравноделните ритми и източната мелодика.

Константин е роден във Враца, в много добро семейство, което му осигурило прекрасна среда за развитие, според собствените му думи. В младостта си баща му учил тромпет в Музикалната академия в София, но след това завършил право. Константин започва занимания с пиано в родния си град при Петър Карагенов, продължава образованието си в Плевен.




Имаше тогава методисти, които обикаляха музикалните школи из страната, прослушваха учениците и си избираха деца, с които да работят от време на време – разказва той. Тогава за Враца отговаряше Елеонора Карамишева – дългогодишен преподавател по пиано в Музикалното училище в Плевен. Започна да се занимава с мен от малък, след това продължих при нея и в Музикалното училище. Още преди да замина за Плевен, открих за себе си джаза. След промените през 1989 г. Милчо Левиев се завърна от Щатите, имаше поредица от концерти, дойде и във Враца. Изпълни „Рапсодия в синьо“ от Гершуин с Врачанската филхармония. Билетите бяха разпродадени, но моят учител по пиано ми отстъпи своя – голям жест, който още помня. Тогава за пръв път чух пианист да свири на живо джаз и се влюбих в тази музика. По-късно, в Академията в София, бях в класа на проф. Юлия Ценова – много артистичен човек, интересен композитор, страхотен контакт имах с нея. След това заминах за Мюнхен, мечтата ми беше да уча при Леонид Чижик – един истински титан в джаз пианото. Беше много трудно да попаднеш в неговия клас и беше огромно щастие, че ме прие. С него имам особена връзка, той ми е като баща. И до ден-днешен се виждаме, разговаряме, свирим.

След като завършва Академията в Мюнхен, Константин се явява на конкурс за преподавател и от 2008 г. има клас по джаз пиано. Водя също комбо, трио и различни състави, а посоката е модерен джаз и неравноделни ритми – казва той. Обича и българските класици, затова авторските му пиеси често са върху теми от техни произведения.


За мен джазът е най-свободното изкуство, всякакъв вид музика може да се преработи и да стане джаз. Правил съм дори пиеса на Панчо Владигеров, както и „Вариации върху „Дилмано Дилберо“ на сина му – Александър Владигеров. През 2010 г., с тогавашното ми трио, се явихме на един много голям конкурс – Terem Crossover Competition в Санкт Петербург. Участваха 86 групи от цял свят. Именно с „Дилмано Дилберо“ спечелихме второ място и специалната награда на публиката.

Един от проектите на Константин се нарича Consolation (“Утеха“), съдържа девет пиеси и е посветен на двете му деца, които през последните години живеят на хиляди километри от него.

Те са наполовина японци, наполовина роми – като мен. Но не знаят, бяха малки… Затова избрах да им го кажа с една специална пиеса, която написах – „Шукар“, което означава „хубаво“ на майчиния ми език.

Константин е убеден, начинът, по който свири един музикант, показва какъв човек е, как се отнася към хората и нещата от живота, каква е неговата философия и естетика. За проекта Jazz Migrations през април той избра да свири с Христо Йоцов – барабани и Димитър Карамфилов – контрабас. Христо е невероятен музикант, освен инструменталист, той е и много добър композитор. За мен това е най-финият барабанист у нас. С него и с Митко веднага намерихме общ език на сцената и  съм сигурен, че ще продължим да свирим заедно.


Още от категорията

Гастрол на Пекинската опера в Тел Авив

Лекция пред израелски оперни дейци и меломани предшества гостуването на Пекинската опера или както в Китай се нарича – Национален театър Бейджин. От китайския културен център бяха поканили преподаватели от училището към операта, защото знаеха, че названието „опера“ е дадено от европейците, но това сценично изкуство е доста различно от традиционното..

публикувано на 17.10.18 в 08:18

С „Аида” започна кино сезон 2018/2019 на Метрополитън

С операта „Аида” на Верди – пряка прожекция и повторение на запис поради големия зрителски интерес, и двете при пълен с публика кино салон, започна новият кино сезон на Метрополитън. Изборът на откриващия спектакъл беше перфектен – вердиев шедьовър, в класическа постановка, с големи оперни звезди! Метрополитън възстановява постановката на Соня..

публикувано на 16.10.18 в 19:20

С грандиозния „Немски реквием“ на Йоханес Брамс Смесеният хор на БНР открива концертния сезон на 27 октомври

Смесеният хор на БНР с диригент Любомира Александрова открива концертния сезон с изпълнение на грандиозния „Немски реквием“ на Йоханес Брамс на 27 октомври, събота, от 19.30 ч. в зала „България“. Участват Симфоничният оркестър на БНР с главен диригент Марк Кадин и солистите Ралица Ралинова и Кирил Манолов. Гост-диригент е Григор Паликаров...

публикувано на 16.10.18 в 11:13

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 октомври 2018 година

16 октомври 3.00 часа – Бела Барток (1881-1945), Дивертименто Sz.113. 3.29 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Концерт за пиано и оркестър № 2 в си бемол мажор, oп. 19. Соло пиано – Шимон Неринг. 4.00 часа – Карол Шимановски (1882-1937), Мазурка, oп. 50 № 4. Изпълнява Шимон Неринг (пиано). 4.03 часа – Карол Шимановски (1882-1937), Мазурка, oп. 50..

публикувано на 15.10.18 в 19:25

Маестра Сара Бисли Шнайдер: Зад голямото изкуство се крият много неща

Спектакълът Травиата с изключителната маестра е на 16 октомври от 19 часа в бургаската опера. Тя споделя, че е била за първи път в страната ни преди пет години в Русе, оттогава има желанието да се върне в България. И нейният агент й осигурява този ангажимент, тази професионална възможност, да дирижира Травиата. Творбата изисква много..

публикувано на 15.10.18 в 18:14
Жорж Димитров

Софийската опера открива новия си сезон с "Янините девет братя"

Софийската опера открива новия си сезон с "Янините девет братя" на 27 октомври. Една от критиките при премиерата на операта през 1937-а година е, че тя е прекалено песимистична. “Като всеки българин, на който тече българска кръв в тялото, усещам изключителния трагичен момент на нашия народ в навечерието на падането ни под турско робство...

публикувано на 15.10.18 в 16:30

Академията за старинна музика Берлин за пръв път в България

36 години след своето основаване Академията за старинна музика Берлин изнесе своя първи концерт в България. Любителите на оригиналното звучене на музика от преди няколко столетия не останаха разочаровани, защото чуха в първо студио на Българското национално радио една интересна програма, в която акцентът беше поставен на европейския барок...

публикувано на 15.10.18 в 10:27