Константин Костов за своите учители, за музиката и последния проект с български музиканти

Снимка: личен архив

Константин Костов е концертиращ джаз пианист и преподавател в Hochschule fur Musik und Theater Munchen – Университета за музика и сценични изкуства в Мюнхен. Свирил е в много градове на Германия и Япония, както и в Русия, Италия, България. Знае немски, английски, полски, руски, сръбски, малко японски. В края на април Константин взе участие в концертния проект Jazz Migrations, представящ наши пианисти, които живеят в чужбина. През последните години Константин работи и в Полша, където активно се изявява с полски джаз музиканти. С двама от тях той беше на сцената на „Джаз форум“-Стара Загора преди дни. Това са певицата Агниешка Хекиерт и Сезари Конрад (ударни инструменти), както и Радослав Славчев (бас). Споделя, че предпочита modern jazz, crossover jazz, folk jazz, неравноделните ритми и източната мелодика.

Константин е роден във Враца, в много добро семейство, което му осигурило прекрасна среда за развитие, според собствените му думи. В младостта си баща му учил тромпет в Музикалната академия в София, но след това завършил право. Константин започва занимания с пиано в родния си град при Петър Карагенов, продължава образованието си в Плевен.




Имаше тогава методисти, които обикаляха музикалните школи из страната, прослушваха учениците и си избираха деца, с които да работят от време на време – разказва той. Тогава за Враца отговаряше Елеонора Карамишева – дългогодишен преподавател по пиано в Музикалното училище в Плевен. Започна да се занимава с мен от малък, след това продължих при нея и в Музикалното училище. Още преди да замина за Плевен, открих за себе си джаза. След промените през 1989 г. Милчо Левиев се завърна от Щатите, имаше поредица от концерти, дойде и във Враца. Изпълни „Рапсодия в синьо“ от Гершуин с Врачанската филхармония. Билетите бяха разпродадени, но моят учител по пиано ми отстъпи своя – голям жест, който още помня. Тогава за пръв път чух пианист да свири на живо джаз и се влюбих в тази музика. По-късно, в Академията в София, бях в класа на проф. Юлия Ценова – много артистичен човек, интересен композитор, страхотен контакт имах с нея. След това заминах за Мюнхен, мечтата ми беше да уча при Леонид Чижик – един истински титан в джаз пианото. Беше много трудно да попаднеш в неговия клас и беше огромно щастие, че ме прие. С него имам особена връзка, той ми е като баща. И до ден-днешен се виждаме, разговаряме, свирим.

След като завършва Академията в Мюнхен, Константин се явява на конкурс за преподавател и от 2008 г. има клас по джаз пиано. Водя също комбо, трио и различни състави, а посоката е модерен джаз и неравноделни ритми – казва той. Обича и българските класици, затова авторските му пиеси често са върху теми от техни произведения.


За мен джазът е най-свободното изкуство, всякакъв вид музика може да се преработи и да стане джаз. Правил съм дори пиеса на Панчо Владигеров, както и „Вариации върху „Дилмано Дилберо“ на сина му – Александър Владигеров. През 2010 г., с тогавашното ми трио, се явихме на един много голям конкурс – Terem Crossover Competition в Санкт Петербург. Участваха 86 групи от цял свят. Именно с „Дилмано Дилберо“ спечелихме второ място и специалната награда на публиката.

Един от проектите на Константин се нарича Consolation (“Утеха“), съдържа девет пиеси и е посветен на двете му деца, които през последните години живеят на хиляди километри от него.

Те са наполовина японци, наполовина роми – като мен. Но не знаят, бяха малки… Затова избрах да им го кажа с една специална пиеса, която написах – „Шукар“, което означава „хубаво“ на майчиния ми език.

Константин е убеден, начинът, по който свири един музикант, показва какъв човек е, как се отнася към хората и нещата от живота, каква е неговата философия и естетика. За проекта Jazz Migrations през април той избра да свири с Христо Йоцов – барабани и Димитър Карамфилов – контрабас. Христо е невероятен музикант, освен инструменталист, той е и много добър композитор. За мен това е най-финият барабанист у нас. С него и с Митко веднага намерихме общ език на сцената и  съм сигурен, че ще продължим да свирим заедно.


Още от категорията
Волфганг Мутшпил

Волфганг Мутшпил е с китарата в Буенос Айрес, а Якоб Бро, Томас Морган и Джоей Барон - в Копенхаген

Слънчев джаз+ продължава излъчването на откъси от новите продукции на едни от лидерите на афро-кубинския и южно-средиземноморския джаз - Омар Соса (в дуо с Илян Канисарес), Лионел Луек и Дафер Юсеф. Цялостно слушане на албумите им в кураторските плейлисти в Бинар. Разходка из Буенос Айрес с Волфганг Мутшпил и Копенхаген с Якоб Бро и Джоей..

публикувано на 21.10.18 в 07:20
Саможертвата на Иван Сусанин, картина на Константин Маковски

90 години от рождението на Иван Маринов

Иван Маринов - диригентът, композиторът, педагогът, човекът! На 17 октомври той щеше да навърши 90 години, на него посвещаваме съботната вечер. По подобие на емблематичните имена в българската култура и Иван Маринов оставя след себе си многобройни записи на симфонични и оперни творби, спомени от срещи с велики личности от световния музикален и..

публикувано на 20.10.18 в 07:30

Атанас Кръстев - успехът е човек да е щастлив

В късната петъчна вечер на 19 октомври в предаването „Български изпълнители” ще ви срещнем с Атанас Кръстев. Продължавайки професионалния път на семейството си, Атанас Кръстев се изявява на концертната сцена от 6 годишен. Възпитаник е на Националното музикално училище „Любомир Пипков”, Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, през 2011..

публикувано на 19.10.18 в 16:25

Иван Сусанин (Живот за царя) - Опера в 4 действия (5 картини) с пролог и епилог

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г. Действащи лица: Иван Сусанин, селянин..

публикувано на 19.10.18 в 15:57

Станислав Пандин - Траша: С творческия хаос се разбираме чудесно

Какво би излязло от хлапе, което на 11 години отива със сестра си до ЦУМ, за да си купи китара? Най-вероятно то става музикант. Станислав Пандин, по-известен като Траша, днес работи в Държавната агенция за закрила на детето и преподава в Софийския университет. В продължение на 13 години е училищен психолог, а с адвокат Йордан Костов..

публикувано на 19.10.18 в 12:10

Чарли Хейдън

Джазмен, определен от сп. "Тайм" за "един от най-надарените и смели джаз музиканти", това е Чарли Хейдън. За съжаление той си отиде от този свят неотдавна, на 76 г. Последният му албум носеше заглавието "Last Dance" - може би усещане за пътя към друг свят. В него талантливият басист си сътрудничи отново с добър, стар приятел  - пианиста Кийт Джарет . С..

публикувано на 19.10.18 в 10:25
Марк Рибо

„Аларма Пънк Джаз“ с тридневен фестивал на 22, 23 и 24 октомври

В началото на следващата седмица – на 22, 23 и 24 октомври – концертната платформа „Аларма Пънк Джаз“ на БНР се завръща към фестивалния формат. Поводът, разбира се, е 10-годишния юбилей на „Аларма“. Тридневният „Аларма Пънк Джаз Фест“ ще бъде открит в понеделник (на 22 октомври) в клуб *Mixtape 5*, B-Side с The Cavemen от Оукланд, Нова Зеландия –..

публикувано на 18.10.18 в 17:20