Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фед повиши краткосрочната лихва, възможни са още две увеличения

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В сряда Федералният резерв на САЩ повиши краткосрочната си лихва с четвърт процентни пункта и сигнализира, че може да заеме по-агресивна позиция по отношение на лихвените ставки до края на настоящата година, подчертавайки по този начин доверието на централната банка в стабилния икономически растеж и отбелязвайки неотдавнашното нарастване на инфлацията в страната.

За втори път от началото на годината Фед увеличи федералната фондова лихва с 0,25% до нов диапазон между 1,75% и 2,00%, като последните прогнози на централните банкери вече включват още две повишение до края на годината (четирикратно вдигане на лихвите през годината), след като през март те прогнозираха трикратно вдигане на лихвените ставки в рамките на тази година.

"Комитетът за парична политика очаква, че по-нататъшното постепенно увеличаване на диапазона на федералната фондова лихва ще бъде в съответствие с устойчивото нарастване на икономическата активност, силните условия на пазара на труда и инфлация, която е близо до целевото средносрочно ниво от 2 на сто", съобщи Фед след края на заседанието.

Според представените след края на заседанието осъвременени лихвени прогнози, осем от петнадесетте централни банкери вече очакват, че през тази година ще е необходимо най-малко четирикратно увеличение на лихвите, след като през март техният брой беше седем, а в края на миналата година - едва четирима разчитаха на по-агресивна затягаща лихвена политика през 2018-а година. Повечето служители на Фед предполагат, че лихвените ставки ще трябва да бъдат повишение най-малко още на три пъти през следващата година (през 2019 година) и поне още веднъж година по-късно, като в края на 2020 година федералната фондова лихва да бъде в диапазон между 3,25% и 3,5%. Новите прогнози предполага, че т.нар. "неутрално лихвено ниво" ще бъде достигнато по-бързо от досегашните очаквания.

Членовете на федералния резерв също така подобриха техните виждания по отношение на икономическия растеж, нивото на безработица и инфлацията в САЩ през тази година спрямо тяхната предходна оценка от месец март.

                                                                           Нови маркоикономически и лихвени прогнози на Фед (спрямо тези от март)

Снимка

Федералният резерв вече разчита на по-силен растеж на брутния вътрешен продукт на САЩ с 2,8% през 2018 година (спрямо прогноза през март за растеж с 2,7%), запазвайки прогнозите за 2019-а и за 2020 година в нива съответно от 2,4% и 2,0%.

В същото време централните банкери понижиха техните оценки за нивото на безработица до 3,6% през 2018-а (от 3,8% през март) до 3,5% през 2019-а (от 3,6%) и до 3,5% през 2020 година (от 3,6%).

Федералният резерв завиши и оценките за инфлацията в САЩ, като вече очаква нарастване на ценовият индекс на личните потребителски разходи (т.нар. "PCE индекс") с 2,1% през тази и през следващите две години спрямо предишна прогноза за инфлация от 1,9% през 2018 година, от 2,0% през 2019-а и от 2,1% през 2020 година.

Очакванията за растежа на основния ценови индекс (основният PCE индекс, изключвайки волатилните цени на храни и енергия) за 2018 година също бяха ревизирани във възходящ посока до ниво от 2,0% (спрямо 1,9% през март), запазвайки без промяна прогнозите за 2019-а и 2020 година на ниво от 2,1%.

Участниците на фондовите, дълговите и валутните пазари реагираха сравнително предпазливо на очаквано от мнозина от тях повишение на основната лихва на Фед и на сигналите за вероятно по-агресивно затягане на лихвените ставки до края на годината. Решението на Фед се отрази леко негативно на основните фондови индекси и на цените на американските държавни облигации (респективно позитивно на тяхната доходност), като в същото време щатският долар поскъпна, но само за кратко след края на заседанието, преди да се окаже под известен натиск от продажби спрямо останалите основни валути и по-специално спрямо еврото преди очакваното с голям интерес заседанието в четвъртък на Европейската централна банка.

Индексът DJIA се раздели с близо 120 пункта (понижение с 0,47%), широкият индекс S&P500 се понижи с 0,40%, а технологичният индекс Nasdaq Composite - с 0,11%. В същото време доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ нарасна към 2,979% от 2,954% ден по-рано.

Доларовият индекс спрямо останалите шест основни валути се понижи с 0,2%, тъй като участниците на валутните пазари сякаш вече бяха отработили решението на Фед и след краткотрайно поскъпване непосредствено след края на заседанието, зелените пари се оказаха в последствие под известен натиск от продажби на фона на продължаващата несигурност около нарастващото търговско напрежение в световен план.

Еврото падна за кратко към 1,1725 долара след решението на Фед, но до края на търговията в четвъртък единната валута поскъпна с 0,4% към 1,1800 нивото, като негово предпазливо възходящо движение продължава и днес към нива около 1,1823 долара в очакване на изхода от заседанието на ЕЦБ. Очаква се по-късно днес ЕЦБ да остави без промяна основните си лихвени ставки, но в същото време да даде първи по-ясни индикации за преустановяване на програмата за покупки на еврооблигации, известна като "количествени улеснения", до края на настоящата година.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна