Eмисия новини
от 18.00 часа

Велислав Минеков: Бронзовата къща е технологичен абсурд

Досега Общината не е подкрепила публично изкуство в София с подобна невероятна стойност, казва скулпторът

Изграждането на "Бронзовата къща" продължава да поражда много въпроси.
Снимка: БГНЕС

Изграждането на скулптурната инсталация Бронзовата къща продължава да поражда много въпроси. Проектът "Бронзовата къща" на българския скулптор Пламен Деянофф, който живее в Австрия, се превърна в най-обсъжданото несъществуващо произведение на изкуството. Предаването "Хоризонт до обед" добавя още гледни точки и надгражда темата с едно експертно мнение - това на проф. Велислав Минеков.
"Дали това е пластика, аз не мога да ви кажа, доколко това е изкуство, нека някой друг да го потвърди. Вероятно това е една концептуална идея, която е част от изграждането на едно, според мен, инженерно съоръжение, което по-скоро напомня вид архитектура, отколкото пластика. Не знам какво точно е, но някой ден ще получим обяснения", каза Минеков.
През ноември миналата година без гласовете на общинските съветници от БСП и след ожесточени спорове Столичният общински съвет даде зелена светлина на проекта "Бронзовата къща". Целта на проекта беше да направи символична връзка между българското и австрийското председателство на съвета на Европейския съюз. По време на посещението си у нас австрийският президент Александер Ван дер Белен посети площада на мястото на бившия мавзолей, за да се запознае със скиците на проекта. Към "Бронзовата къща" бяха отправени редица упреци от професионалните среди - за непрозрачност при възлагането му, за неясни параметри и неясна технология на изпълнението му. Получи се и забавяне в сроковете за реализация.
"Ако това според него са сто тона бронз, то тогава цената на този материал, отлят вероятно в Австрия или някъде в Западна Европа, приближава една стойност от близо четири милиона лева. Ако добавим транспорт, монтаж и всичко необходимо, което трябва да се случи, за да се закрепи тази фантастична конструкция, тогава целият масраф отива близо един милион лева. От своя страна общината добавя сто хиляди лева. Общината никога не е подкрепила публично изкуства в София с тази невероятна стойност, нито даже паметник, не съм чул за такова нещо. Бедата е, че общината в последно време се занимава с безобразни паметници, които осеяха целия град и нито веднъж с наистина публично изкуство, така, както се нарича на Запад, нито веднъж с конкурс. Нула конкурси. В тази градинка около бившия мавзолей е пълно с пластика. Ако ми посочите една от тях да се е случила с конкурс, съм склонен да ви наградя". 
Ако нищо не се случи с Бронзовата къща, то тогава един хепънинг на нейно място би бил чудесно концептуално решение и здрав шамар, смята проф. Минеков. Той обърна внимание върху агресивната градска среда, в която пластиката ще бъде разположена и въздействието на външни фактори върху метала:
"Аз съм уплашен от този проект, тъй като в този си тонаж и в тази решетка, наблюдавайки с интерес проекта ми се струва, че това е нещо, което е невъзможно да се случи - това са самите качества на използвания материал. Различни са сплавите на бронза, но каквато и сплав да бъде използвана в тази конструкция, тя трудно ще понесе собствената си тежест, най-вероятно е да се смачка или да се начупи в зависимост от материала. Това е опасно дори във времето на конструкция. Освен това чух много странни неща по отношение на бъдещия градеж: всъщност това трябваше да бъде конструкция от решетки, тип лего, изграждане във височина. Малко след това разбрах от самия автор, че ще се използват специални австрийски лепила, за да се държи тази конструкция. Това е абсурдно, тъй като за този вече оксидирал метал не могат да бъдат използвани каквито и да било полимери или цианоакрилати, които да го задържат". 
За Велислав Минеков технологично проектът не стои добре подготвен. Той се спря върху други характеристики на самата конструкция:
"Ако наистина видим 14 метра в тази решетка, която се задържа по някакъв странен  начин, ако видим това чудо на инженерното дело повече, отколкото на изкуствата, това би било наистина събитие. Аз не мога да повярвам. 14 метра и сто тона метал, които  стоят върху плочата, останала от мавзолея. Наистина би било впечатляващо, но за съжаление нямам доверие, че това е възможно". 
Ако трябва да има заваряване на тази огромна конструкция работата според Минеков би продължила до Нова година. Ако пък се правят частични конструктивни заварки в определени точки, то тогава авторът не е съобразил разтяжността на материала по отношение на дневните и нощни температури, уточни проф. Минеков.
Други детайли по темата чуйте в звуковия файл.
Още от

Изложба на Васил Иванов в Двореца

публикувано на 19.03.19 в 10:20