Дефицитът по текущата сметка на Турция се разшири през май с над 500 млн. долара спрямо година по-рано, показват данни на централната банка на страната, които са пореден повод за инвеститорско безпокойство и провокират нова обезценка на турската лира.
Негативният баланс по текущата сметка на Турция достигна през май 5,9 млрд. долара, нараствайки с 516 млн. долара от дефицит за около 5,4 млрд. долара през същия месец на 2017-а година, като това е най-големият по размер отрицателен финансова баланс от януари насам. В рамките на последните 12 месеца дефицитът по текущата сметка се разшири до 57,637 млрд. долара и вече са равнява на 6,5% от БВП на страната.
Краткосрочните портфейлни инвестиции, които са критични в подпомагането на Турция да финансира своя дефицит при липсата на съществени преки чуждестранни инвестиции, отчитат нетен изходящ поток в размер на 1 млрд. долара. Притокът на директни инвестиции пък спада през май до нетните 429 млн. долара, намалявайки със 703 млн. долара спрямо година по-рано.
Приходите от туризъм пък са нараснали през май на годишна база с 549 млн. долара до 1,7 млрд. долара, показват данните на Турската централна банка.
Трябва да се има предвид, че големият размер на дефицита по текущата сметка на страната е един от основните поводи за безпокойство сред международните инвеститорите.
С оглед на това не е изненада, че и днес турската лира се намира под натиск от продажби спрямо щатския долара и еврото, след като началото на седмицата местната валута се обезцени драматично с над 3% в резултат на решението на президента Реджеп Ердоган да назначи своя зет Берат Албайрак за финансов министър в новото правителство.
В същото време в един от първите укази на новия стар президент Ердоган се посочва, че той ще назначава управителя на централната банка, неговите заместници и членовете на Комисията за парична политика за 4-годишен срок, след като досега техния мандат беше 5-годишен. По този начин Реджеп Ердоган изпревари опасенията на финансовите пазари, че той ще се стреми да играе по-голяма роля при определянето на паричната и лихвена политика на независимата централна банка.
Трябва да се има предвид, че президентът на страната се самоописва като "враг на лихвените проценти" и инвеститорите са загрижени, че неговият натиск за по-евтини разходи по заемите означава, че той ще потърси по-голям контрол над паричната политика в новата система на управление на Турция.
В сряда щатският долар поскъпва с 1,3% към 4,7690 турски лири (най-високо ниво от 20-ти юни насам), докато еврото нараства с 0,9% към нов 7-седмичен връх от 5,5800 лири (най-високо ниво от 25-и май).
