Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Т. Христов: Европейската обиколка на Тръмп разтърси принципи, към които лидерите на САЩ са се придържали

Бурни обществени и политически реакции след историческата среща Путин – Тръмп

Официалните руски реакции за срещата Путин – Тръмп са положителни, според анализаторите - за пробив в двустранните отношения не може да става дума

| обновено на 21.07.18 в 12:35
Владимир Путин и Доналд Тръмп
Снимка: ЕПА/БГНЕС


Гневни обществени и бурни политически реакции предизвика в целия свят едно от събитията на седмицата - определяната като историческа среща в Хелзинки между президентите на Съединените щати Доналд Тръмп и на Русия - Владимир Путин. Разговори, завършили без конкретни послания по важните световни въпроси, но пък приключили със заявка за ново начало на опитите за подобряване на руско-американските отношения.

Срещата със сигурност ще остане в историята като една от най-противоречивите, най-вече заради последвалите опровержения от страна на президента Тръмп за негови изказвания по време на съвместната му пресконференция с Владимир Путин.

Проф. Теодор Христов, преподавател по политически науки в Университета "Джордж Вашингтон", коментира в предаването „Събота 150“, че на срещата си с Путин Тръмп е целял да покаже колко е способен като външнополитически лидер. Той обаче смята срещата за тотален провал за Тръмп. Според него европейската обиколка на американския президент и опроверженията, които той се наложи да прави след разговорите с Путин, разтърсват принципи, към които американските лидери са се придържали досега.

"Това, което се случи през изминалата седмица, изцяло разтърси установените принципи, към които американските лидери винаги са се придържали. Дори нещо повече. Неговата обиколка в Европа подкопа едни от най-основните основи на международния ред, утвърдени след Втората световна война, а и да не говорим, че Доналд Тръмп обиди и най-близките си съюзници, като хвърли дълбоки съмнения, що се отнася до американския ангажимент към НАТО. Дори Доналд Тръмп окачестви европейските съюзници като „неприятели“. След като се върна от визитата си, той назова Европейския съюз "враг".

Общите ценности, доверието, което САЩ и Европа споделят десетилетия наред, вече са силно разклатени и щетите, които Тръмп нанесе, са доста високи, коментира още проф. Христов.

„Европейските лидери се държат с невероятна сдържаност, но ще видим дали това ще продължи след срещата през другата седмица на Юнкер, който ще пристигне във Вашингтон. Преди всичко лидерите на Европа трябва да действат, като на първо място трябва да премахнат своята уязвимост, т. е. трябва да харчат повече за отбрана, както и да прекратят плановете си за газовата линия „Северен поток 2“. На второ място - европейските лидери трябва да инвестират в своето собствено сближаване и да изградят още по-голямо доверие един към друг“.

Поведението на Тръмп продължава да налага сътресения, не само във външно, но и във вътрешнополитически план, но каквото и да се случва, импийчмънт е невъзможен на този етап, заяви проф. Христов.

„Както песимистите, така и реалистите казват, че импийчмънт е напълно невъзможен в момента. Демократите продължават да си хабят енергията и да настояват за някакъв импийчмънт, но дори и тези реплики на Тръмп в Хелзинки не могат да доведат до импийчмънт. Първата причина е, че процедурата е твърде сложна, втората причина е, че е необходима политическа воля“.

Реакциите в Москва не са така бурни, както във Вашингтон. Повечето анализатори в Русия са на мнение, че за пробив в двустранните отношения не може да става дума.

„Мисля, че парадигмата, във всеки случай атмосферата на отношенията, се промени. Това е готовност за диалог, за разговор при наличието на очевидни разногласия и при безусловното запазването на икономическото и геополитическото съперничество. Все пак страните сега ще разговарят. Този диалог, готовността за диалог, е фиксирана на най-високо равнище“, каза пред експертът на Института за хуманитарно-политически изследвания към Югозападния държавен университет Владимир Слатинов

Президентът на Американския университет в Москва Едуард Лозански обръща внимание на личния контакт между двамата лидери. Според него Владимир Путин и Доналд Тръмп са се отнесли със симпатия един към друг.

„Достатъчно е да си спомним, че от идването на Тръмп в Белия дом двамата президенти никога не са правили резки изказвания едни за друг. Членовете на Конгреса и американската преса използваха оскърбителни изрази, както по адрес на своя президент, така и по адрес на руския президент Путин. Но Тръмп и Путин се отнасят един към друг със симпатия. Те отдавна искаха тази среща“.

От Москва се гледа на руско-американските отношения през призмата на вътрешнополитическите борби в Съединените щати и следователно очакванията за по-нататъшното им развитие не са особено оптимистични.

„В Америка има много голяма съпротива срещу подобряването на отношенията с Русия. Традиционният естаблишмънт и на Демократическата, и на Републиканската партия е категорично против. Но от друга страна, от гледна тока на традиционната геополитика, винаги се е смятало, че ако Америка е в конфликт с Китай, то тя трябва да подобрява отношенията си с Русия. И обратно. За сегашната администрация икономическият натиск върху Китай е много важен. При тези условия е желателно Тръмп да подобри отношенията с Русия“, коментира политическият наблюдател и колумнист на рускоезичния сайт на телевизия „Russia Today“ Павел Святенков.

Коментаторът на радио „Комерсант“ Дмитрий Дризе смята пък, че не трябва да се очаква скоро подобряване на двустранните отношения.

„Американската прогресивна общност се бори с Тръмп. Нищо няма да се промени, докато едната от двете страни не победи. Трябва да забравим за каквото и да било подобряване на руско-американските отношения в тази ситуация“.

Официалните руски реакции определено са положителни.

Министърът на външните работи Сергей Лавров оцени преговорите в Хелзинки като „по-добре от супер“, а председателят на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко изрази убеждението си, че между двамата лидери се е създала атмосфера на доверие. Бившият руски министър на външните работи Игор Иванов написа статия във вестник „Комерсант“, в която подробно обясни какви трябва да бъдат следващите стъпки по пътя към подобряването на отношенията между Москва и Вашингтон. Той акцентира върху необходимостта от създаването на постоянно действащи механизми за преговори и консултации. Например възобновяването на формата „2 плюс 2“, т.е. редовни контакти между министрите на външните работи и на отбраната на двете страни. Преговори за продължаване на Договора за Стратегическите настъпателни оръжия, диалог по въпросите на кибер сигурността и т.н.

Руският държавен глава  даде оценка на разговорите в Хелзинки на среща в Москва с посланиците и постоянните представители на Руската федерация. Той каза, че, въпреки различията си по редица въпроси, двамата лидери са били единодушни, че руско-американските отношения се намират в крайно незадоволително състояние и че двамата с Тръмп са тръгнали по пътя на положителните промени. Путин също така остро разкритикува опонентите на Тръмп в Съединените щати, като ги нарече „жалки и нищожни хора“, които поставят „тясно партийните си интереси над националните“. Накратко, руският лидер окачестви като успешна срещата в Хелзинки и добави, че Москва „остава отворена за по-нататъшни контакти със Съединените щати на равноправна и взаимноизгодна основа“.

 Още по темата можете да чуете от цялото интервю на Георги Марков с проф. Теодор Христов и от репортажа на кореспондента ни в Русия Ангел Григоров. 





БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени