През второто тримесечие германската икономика вероятно възвърна част от загубения си в началото на годината импулс, намирайки подкрепа от частното потребление, от промишленото производство и от възстановяването на износа, посочва Бундесбанк в редовния си месечен икономически доклад, представен в понеделник.
Централната банка отбеляза, че "икономиката на Германия вероятно е показала по-добри темпове на растеж през пролетта, отколкото в началото на годината".
"Въпреки че е малко вероятно да се повторят високите темпове на растеж от изминалата година, промишленото производство отново се превърна в ключова движеща сила за икономиката на страната", се посочва в последния месечен доклад. Бундесбанк добавя, че фармацевтичното производство е било особено силно през второто тримесечие, като производството на автомобили също се увеличило рязко, докато производството на междинни стоки е останало слабо.
Според Бундесбанк част от подобряването на темпа на експанзия се е дължало на изтичането на еднократни фактори, забавили растежа в началото на годината, включително и изключително разрушителния грипен сезон.
Потреблението на домакинствата е останало крайъгълен камък за икономическия растеж с оглед на отличната ситуация на трудовия пазар и добрия растеж на заплатите, като в същото време е имало възстановяване и на намалелите в началото на годината държавни разходи.
"Не на последно място, активността в процъфтяващия строителен сектор вероятно е нараснала значително въпреки ограничения капацитет", посочи Германската централна банка.
Трябва да се има предвид, че растежът на водещата европейска икономика намаля неочаквано наполовина през първото тримесечие до 0,3% спрямо последните три месеца на 2017-а година, когато БВП нарасна с 0,6 на сто, като редица икономисти и анализатори продължават да се питат, дали това забавяне беше само временно, или сигнал за край на икономическия бум в Германия.
Продължават да са валидни и опасенията, че ескалиращото търговското напрежение в световен план може да окаже допълнително негативно влияние върху инвеститорските нагласи, като в същото време Международният валутен фонд предупреди, че еврозоната е изправена пред "особено сериозни" рискове, които биха довели до "твърдо приземяване" на икономиката след нейно пет годишно оживление.
