За предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ директорът на НИМХ професор Христо Брънзов обясни ситуацията в Института през погледа на работещите в него:
"Разговорът малко нарочно, от някои хора, се измести в една посока за пари и за недостиг. В действителност спорът между НИМХ и БАН е много по-дълбок. Той е за тежестта на различните видове научни изследвания и дали трябва предимно в България – една бедна страна – да се развиват фундаментални изследвания, резултатът от които е след десетилетия, и както се вижда, дори и да минат десетилетия, този резултат го няма, или трябва да се наблегне върху научно-приложните изследвани, които имат пряко въздействие върху обществото и върху икономиката на страната. Този спор продължава вече много години в БАН. Тази година категорично спорът беше решен в полза на фундаменталните научни изследвания, резултат от които са статии и цитати – 80%. За дейностите, които рядко обслужват държавата и обществото – говоря за научно-приложни дейности – едва 5%. Съотношение 16 към 1".
НИМХ не са разглеждали въпроса за излизане от БАН преди втори юли, когато е било отхвърлено тяхно предложение за смекчаване на това съотношение и това съотношение да бъде 50 към 35% в полза на фундаменталните науки:
"Не само че беше отхвърлено, но ако влезете в сайта на БАН, ще видите, че няма в протокола, а е написано едно дълго разискване как да се нормират точките на една статия – дали да бъде на броя на авторите или на корен квадратен от този брой. Това окончателно ни убеди, че БАН няма никакво намерение да промени вижданията си по отношение на научно-приложната дейност, поради което винаги, защото това е причината, тя ще генерира тези следствия – каквито и да е средства, както и да дойдат в БАН, почти никога няма да достигат до дейности като нашата, каквито между другото има в доста институти".
Освен за НИМХ най-малко средства от БАН са отпуснати на Ядрения институт, Института по археология и Геофизичния институт – тези, които обществото разпознава, обясни Брънзов Статиите и цитатите са резултат от фундаменталните научни изследвания. Резултатите от тях отиват в научно-приложната дейност и чак тогава придобиват практическото измерение, допълни той и изтъкна, че принципът на разпределение на средства в БАН е такъв, че парите първо отиват за издръжката на институтите, а накрая – за оперативната дейност.
"Тези неща достигнаха върха си, тъй като средствата, които получи НИМХ за възнаграждения, са абсолютно същите като на един чисто научен институт. Дори нямаше средства за нощния труд на хората. При нас, за да работим 24 часа, 220 души са на денонощен режим на работа. Дори за тези хора нямаше средства, поради което се наложи да прехвърлим част от средствата, които са за издръжка, към хората, и останахме без средства за комуникации, електроенергия, консумативи…".
Ако НИМХ излезе от БАН и отиде в МОН, той ще получава средства директно от държавата и ще избегне ситуация, в която държавата казва: „Ние дадохме достатъчно пари на БАН, оправяйте се там“, обясни ученият.
„В момента имаме средства да работим до края на август, може би и първата седмица на септември, зависи какви икономии от консумативи успеем да направим“.
Интервюто на Силвия Великова с Христо Брънзов можете да чуете от звуковия файл.
