Eмисия новини
от 05.00 часа

Николай Илчевски: Постепенно се отърсваме от модерните примамки

Снимка: архив

Сборникът с разкази "Записки от селската кръчма" на Николай Илчевски вече е достъпен за читателите. Книгата събира 88 истории за живота в отдалечени и забравени места, които по думите на Илчевски започваме да преоткриваме:

„Покрай тази книга вече започвам да се чувствам като един Колумб, който вместо мачта има писалка и благодарение на нея откривам земи, където си предполага, че има хора, а те живеят от столетия там. Тоест ние откриваме един свят, който е бил открит, заселен, и колкото и да се учудваме, хората са нормални, информирани, добри и се радват на всяко нещо, което става.

Илчевски определя себе си като бяла лястовица, която проправя трасе за този вид герои и литература, а някои му казват, че от Чудомир насам не е писана такава:

"В селата са по-мъдрите хора, които не са били комплексирани в градовете от бяла и черна техника. Все още в градовете има такава тенденция да продадеш няколко бащини ниви и да купиш едно LCD и да го сложиш на стената. Тези хора са живели и са устояли на модерните примамки. Живели са мирно, тихо, с качествената храна, която днес ние откриваме и осъзнаваме, че животът има своите ценности в по-изолираните райони. Тези хора са мъдреци, защото са по-близо до останалия свят, отколкото хората, които живеят в термитника, в апартаменти, и сигурно не познават съседите си".

"Ние бавно, като онези аборигени, които са виждали корабите и са продавали свободата си за дрънкулки, се отърсваме от тези модерни примамки, и разбираме, че това, което имаме, е безкрайно ценно. Нашите села трябваше да бъдат открити от чужденци, за да ги оценим ние. И сега, когато се връщаме при нашите баби и дядовци, за които сме свикнали да мислим, че са старовремски и изостанали, разбираме тяхната огромна мъдрост да стоят на местата си. 

Способността да се урбанизираме ни прави и жалки, и велики, смята Николай Илчевски.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.


Още от