Вели Шекир е мениджър в най-новото промишлено предприятие в Кърджали, което се очаква да стартира тази есен. Заводът залага на високите технологии и в него ще се произвеждат токозахранващи системи - инвертори, токоизправители и UPS-и. Инвестицията възлиза на 36 милиона лева. Първоначално ще бъдат наети 100 работници, като се очаква броят им да се увеличи на по-късен етап. И тъй като се търсят висококвалифицирани специалисти, подборът започна още преди няколко месеца. До момента са подадени 250 автобиографии, каза Вели Шекир:
„По-голямата част от тези, които проявяват интерес за работа в завода, са хора, които в момента са заети в други предприятия. Има някакво оживено търсене на работа на наистина специализиран, така да се каже, интерес. Ако въпроса какво ще бъде възнаграждението предхожда всички други, то вторият въпрос е какви ще бъдат условията на работа. Явно хората са уморени от продължителността на работния ден в други предприятия, сменния режим на работа, лошите условия на труд, а може би и лошото отношение“.
Вели Шекир признава, че в Кърджали няма море от кадри и подборът е труден. Кандидатите трябва да имат познания по електроника и електротехника, а такива в района не са много. Документи са подали дори и юристи:
От всички подадени дотук 250 документа, с техническо образование са поне половината, бакалавър - 67-70 души. Наблюдава се много голям брой на подадените документи без техническо образование, хора, търсещи работа в администрацията на завода.“
В момента в промишлеността на Кърджали са ангажирани предимно хора на средна възраст, а младите ги няма, казва Шакир:
„Хората над 40 години са с трайна уседналост, децата им ходят на училище, нямат намерение да мигрират, да работят в чужбина. Присъщо на младостта е авантюризмът“.
За Моника и Симеон решението да работят в чужбина не е взето на маса. Двамата от години живеят на гръцкия остров Родос. Тя е сервитьорка, а той управител на клуб за водни спортове:
„Нямаме тези възможности, които ги имаме тука. Родос ни дава повече финанси, осигуровките, здравните, начина на живот. Разходите ни са 400 за квартира и 600 да кажем за други разходи - храна, бензин, цигари. Другите пари, които получаваме, ги спестяваме. Зимата си ходим в България за по два-три месеца. И търсим пак някаква работа из Европа, ако не, си почиваме и лятото пак тука“.
Заедно с Моника в бара работят още две момичета от България, собствениците на заведенията в Родос са доволни от българите и всяко лято ги канят отново на работа, както прави Майк Сотирис:
„Определено мога да кажа, че са много добри работници. Печелят доверие и се отдават изцяло на работата си. Това са хора, които знаят за какво работят“.
Засега Моника и Симеон не смятат да се върнат за постоянно в България, поне докато доходите у нас не станат като европейските. Това искат и жителите на Кърджали, голяма част, от които вече са намерили своето място в чужбина, но някои вече искат да се върнат, казва Вели Шакир:
„Имам обаждания, две-три. Едното от Англия, от инженер по електроника, а другият беше от Германия. Казаха, че се интересуват от завода в Кърджали и желаят да се върнат тук“.
Има безработица в Кърджали, но тя не е безнадеждна, смята Шакир.
„Тя не е от такова естество, че да създава усещане за безнадеждност в търсещия работа. Има алтернатива и тя е осезаема. Всяка една нова инвестиция създава ново усещане, че има алтернатива за хората“.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
