Трябва да може да се греши, категоричен е детският психолог: "Ако едно дете може да греши, може да преминава през грешките, може да преминава през трудностите, вероятността е то да стане много по-зряло като личност."
"Много често чуваме например майки, които казват: "Ние учим, нас ни приеха, ние влязохме", сякаш искат да предпазят децата си от преживяването и от срещата с грешките, с неуспехите, естествено, желаейки всичко най-добро, с най-добри намерения. Съзряването е индивидуален процес и децата имат нужда от своите лични открития, които трябва да бъдат преживени. Не можем да наложим на детето процес на съзряване. Ако се намесим грубо, тоест непрекъснато имаме такива свръхвисоки изисквания, ние рискуваме да прекъснем този процес. Не бива да изпреварваме детето. Опасност е винаги някой друг да знае вместо него по-добре", предупреждава Лазарова.
Има един максимализъм, а напредването на всяка цена може да предизвика огромна криза или едно главозамайване, предупреждава психологът. Подобен подход крие риска да се стигне до неспособност човек да понася неуспехи или да се сблъсква с лимити в живота, допълва Милкана Лазарова.
"Има деца, които във всичко са много добри, което също е един огромен проблем - не знаеш кой си, не знаеш къде си по-добър, къде е твоето желание, трябва ли във всички области да се развиваш еднакво добре. Това също е въпрос", обобщава Лазарова.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
