Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Експертен поглед към последиците от фалита на "Олимпик"

Снимка: БГНЕС

Трябва да се провери дали българското и европейското законодателство регламентират възможността, след като са внасяни гаранционни вноски, по линия на свързаност с Гаранционния фонд и Обезпечителния фонд, да могат да се потърсят права за вече възникнали щети. Това каза в предаването „Преди всички“ икономистът Румен Гълъбинов, коментирайки случая с фалита на кипърската застрахователна компания „Олимпик“.

Според Гълъбинов това, което може да се направи в бъдеще, е „или да се преместят полиците, образно казано портфейлът, в друга застрахователна компания, която би искала да ги обслужва, или да се остави свободата на всеки един клиент до момента, да се премести на друго място“.

„Тук имаме три засегнати държави – България, Кипър и Испания. И трите са членки на ЕС. Отговорността би могла лесно да бъде установена, разпределена“, смята Гълъбинов, който не вижда в дейността на дружеството измамна схема.

„Дейността, която се е извършвала досега, е била законна – продавали са полици, изплащали са обезщетения, правили са резерви и са превеждали вноски в гаранционните фондове. Това, което се е случило е, че очевидно някъде по веригата има и незаконни и нередни действия и те трябва да бъдат установени. Да се разбере къде е грешката и къде е тази незаконна дейност и тя да бъде наказана“, каза той.

Румен Гълъбинов, който е бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор, заяви още, че може да се прави само „много далечна и груба аналогия“ между фалита на КТБ и настоящия фалит на „Олимпик“.

„КТБ също мина стрес тестовете. Една от големите международни компании се изказа, че няма никакъв проблем с тази банка и няколко месеца по-късно тя фалира“, припомни Аркади Шарков от Експертния клуб по икономика и политика. Той вижда доброто политическо решение по казуса с фалита на „Олимпик“ в това засегнатите да бъдат обезщетени през Българския гаранционен фонд, след което той да издирва отговорност от кипърския.

За Шарков основният въпрос е как регулаторът върши своята работа в България. Вината за това не е на самите граждани, категоричен бе той. Според него те са „монополно задължени и имат един ограничен пазар, покровителстван от държавата“.

„Щеш, не щеш – избираш. Като имаш един задължителен избор, следва този, който те е задължил, да те обезщети при фалит на дадения фонд“, каза Шарков.

Двете гледни точки чуйте в звуковите файлове.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна