Августовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект.
Така патриархът на българската литература Иван Вазов вижда Хисаря преди повече от 130 години. Според краеведа Атанас Кънчев, Вазов обичал да се разхожда по залез из курортното селище в полите на Средна гора и да се захласва по гледката, която разкрива южната крепостна стена. Потопен в усещането за безвремие, лирикът рисува едно от любимите си места в „Отечество любезно, как хубаво си ти” през 1882 г:
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Още тогава, през 1897 година, сякаш прозрял напред във времето, Вазов пише: Мисля, че тия минерални хисарски води имат голямо бъдеще. Те са цяла благодат за тоя щастлив край... Очаква се от човека, тоест от нас, да уредим умело и да оползотворим тия народни богатства.
И действително, през 1882 г. правителството издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“, а в Пловдив чешкият химик Состержонек прави първият анализ на минерална вода в България от пет хисарски извора. Така започва организираното балнеолечение у нас.
Век по-късно, през 1993 г., археолозите се натъкват на монументален балнеокомплекс, който разкрива историята на селището около минералните извори. Още по времето на Одриското царство там строят лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). Когато римляните завладяват царството през 46 г., малкото селище влиза в пределите на диоцез Тракия. Минералните извори започват да привличат големците на империята и в средата на II век започва изграждането на термален комплекс.
Самият император Диоклециан, който страдал от бъбречно заболяване, намерил лек в топлите извори. През 293 г. той дава името си на селището и го превръща в трети по големина град в провинция Тракия след Филипопол и Августа Траяна. Построени са комплекс с резиденция, амфитеатър, терми, казарми, гробница и внушителна крепостна стена, подсигурена с 44 кули и четири големи порти.
В наши дни от портите са съхранени западната и главната южна порта, известна като Камилите, тъй като наподобява две камили една срещу друга.
След разпадането на Римската империя Диоклецианополис просъществува известно време като голям християнски център. После с нашествието на османските поробители, след ожесточена съпротива, голяма част от населението е избито, а селището – разрушено. Забележителното е, че минералната вода към изградените от римляните басейни и до днес продължава да циркулира по запазената римска водопроводна мрежа и канализация. Римските терми от IV в, които сега се намират в парк „Момина сълза“ на 3000 кв.м. площ са открити още през трийсетте години на миналия век. Смята се, че това са едни от малкото известни римски бани в Европа, които на отделни места са запазени почти до покрив. Благодарение на европейския проект „Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря” термите са консервирани и частично реставрирани. За да популяризира туризма в района, общината възнамерява да създаде условия за посетителите на комплекса да се къпят в минералната вода, която извира в римските басейни.
По пешеходната алея на юг от минералния извор „Момина сълза” се стига до римската гробница от ІV в. Стълбищният коридор е дълъг няколко метра и води до същинския вход на погребалната камера, украсена със стенописи и разноцветна подова мозайка. Според археолозите това е единствената открита досега в България римска гробница с идеално съхранена подова мозайка.
Огромните паркове и добре устроените пешеходни маршрути и екопътеки край града дават възможност на туристите да се любуват както на градските пейзажи, така и на панорамни гледки към Тракийска низина, Родопите и Рила и Средна гора.
Сред забележителностите на града е и „Вила Петрович“ – почивният дом на писателите, която пази духа на именити български творци, сред които Йордан Йовков и Дора Габе. А техните истории ще запазим за следващата разходка из града.
Снимки: Дарина Григорова, БГНЕС и bg.wikipedia.org
