Eмисия новини
от 08.00 часа

140 години от рождението на големия диригент Тулио Серафин

Тулио Серафин завършва композиция и цигулка в Консерваторията в Милано. Дебютира на подиума във Ферара през 1898 година, след което става асистент на Артуро Тосканини в Миланската скала. В този период Серафин гостува често в големи италиански оперни театри и дебютира в лондонската Ковънт Гардън през 1907 година.
През 1909 поема поста на главен диригент в Миланската скала, където остава до 1918, с прекъсване от 3 години по време на Първата световна война. Серафин разширява репертоара далеч от стандартния за италианските театри. Поставя „Любовта на тримата крале“ и „Корабът“ от Монтемеци. По това време Серафин представя заглавия от чужди композитори на италианска сцена. Поставя някои от ранните опери на Рихард Щраус и шедьовъра „Кавалерът на розата“, „Ариана“ и „Синята брада“ на Чарлз Дюка, „Оберон“ на Вебер и опери от Хумпердинк и Римски-Корсаков.
Серафин продължава да подготвя изпълнения на нови и непознати опери и докато работи в Нюйоркската опера. Дирижира американските премиери на „Турандот“ от Пучини, „Симон Боканегра“ от Верди и опери на Мусоргски, Файя и Джордано. Дирижира и световните премиери на американските опери „Император Джоунс“ на Луи Грюенбърг и „Питър Ибсън“ и „Кралските привърженици“ на Диймс Тейлър.
През 1934 година се връща в Италия и става артистичен директор на Театър Реал в Рим. Поставя за първи път Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ на италиански език и осъществява италианската премиера на „Воцек“ от Албан Берг. След Втората световна война той отново е директор на Миланската Скала за сезона 1946-1947 и прави премиера на „Питър Граймз“ от Бенджамин Бритън на италиански език.
Тулио Серафин подпомага кариерите на много певци. Едни от най-запомнящите се гласове от „златните години на операта“ са работили предимно с него. По време на мандата му в Метрополитън опера той играе голяма роля в развитието на артистичния път на Роза Понсел, която се превръща в една от водещите звезди на Нюйоркската опера. Той дирижира Понсел и в Ковънт Гардън през 1931 година в две премиери за театъра – „Силата на съдбата“ на Верди и „Федра“ на Романи.
Маестрото посвещава много от времето и практиката си на изучаването и интерпретирането на ранната италианска опера. Преди него само някои опери от епохата на Барока, а дори и от ранните години на XIX век са поставяни на сцена. Липсвала традиция при изпълняването на тези заглавия. Той редактира някои от тези опери и дава живот на творби на Росини, Белини и Доницети.
Според Тито Гоби, Серафин е „непогрешим“ в преценката си за певеца и подхода му при подбора на репертоар. Работата на диригента с Мария Калас и Джоун Съдърланд налага нови стандарти в интерпретацията на белкантовия репертоар. Той ръководи най-ранните изпълнения и записи на Калас, както и първите спектакли на Съдърланд, а с представлението на „Лучия ди Ламермур“ през 1959 година в Ковънт Гардън, австралийката се утвърждава като едно от най-големите имена на световната сцена.
В предаването ще прозвучат фрагменти от „Двамата Фоскари“ на Джузепе Верди с участието на Лейла Генджер и Мирто Пики, „Пуритани“ на Винченцо Белини с участието на Мария Калас и Джузепе ди Стефано и пълен запис на „Линда ди Шамуни“ на Гаетано Доницети с участието на Антониета Стела в ролята на Линда, Чезаре Валети в ролята на Карло, Ренато Капеки в ролята на Маркиза и Федора Барбиери в ролята на Пиерото.

Съдържание на операта „Линда ди Шамуни“ на Гаетано Доницети

събота, 8 септември, от 20 часа

Още от

Последно в Музика

Всички новини в Музика: днес | вчера