По какъв начин е бил организиран животът на хората в ранния неолит и как те са възприемали заобикалящия ги свят? Отговори на тези въпроси ще дава на любителите на историята посетителски център, който ще отвори врати в София след година към руините на раннонеолитното селище Слатина. За съществуването на селището става известно през 1958 г., а проучването му започва 27 години по-късно от екип изследователи начело с археолога Васил Николов. След време разкопките замират, но през 2013 г. са възобновени и продължават и до днес. Археолозите установяват, че:
Селището Слатина принадлежи към най-ранните селища на земеделците и скотовъдците в Европа. Те се преселват на територията на Югоизточна Европа – Източните Балкани, Тесалия и Централните Балкани от Предна Азия в края на 7-то – началото на 6-то хилядолетие пр. Хр. Оттам се разселват из цяла Европа. Тези датировки са определени чрез усъвършенствания през последните години радиовъглероден метод, който дава дати с точност плюс-минус 5 години, – разказва проф. Васил Николов и уточнява:
Площта на селището е била около 300 дка. Животът там е продължил повече от 500 години. През това време хората са се местили в различни части на тази територия, тъй като къщите им, построени от дърво и глина, не са издържали повече от 60-70 години. Те са „умирали“ символично – били са изгаряни и погребвани. На тяхно място или в близост е изграждана следващата къща, така, както се сменят поколенията в човешкия род.
През 1985 г. е проучена една от къщите, впечатляваща по размерите си – на площ 117 м². По-късно археолозите намират още по-внушителна къща, разположена на 147 м², а в момента се проучва жилищна постройка, която се предполага, че е с площ около 300 м².
Тези къщи са се състояли от няколко помещения, – казва проф. Васил Николов. – Обикновено във всяко помещение е имало куполна пещ, с която хората са се топлили и в която са приготвяли храна. Има зърнохранилища със зърното, което са отглеждали, каменна мелница за стриване на това зърно, тъкачен стан, лежанки и други съоръжения. В по-големите постройки е имало и огнище.
Всичко, което едно семейство е имало, е било в къщата, с изключение на домашните животни, които са били извън селището. Къщите са били достатъчно солидни – от дъбови дървета, преплетени с пръчки, измазани с глина, с отвори за прозорци, врата, двускатен покрив.
Хората, населявали раннонеолитното селище „Слатина“, са имали богата митологична система. В техните представи за света по интересен начин се съчетавали сакралното и профанното, посочва проф. Николов:
Например, един керамичен съд, който в представите на тези, които са го създали, и тези, които са го ползвали, има женска символика. Съдът имал утилитарна функция – ползвал се за приготвяне на храна, но в същото време отразявал и мисленето на древните хора в контекста на тяхната религиозно-митологична система: съд, в който се твори нещо. Той е като утробата на Богинята-Майка – тяхното върховно божество. В него от суровите продукти се приготвяла храна, нещо, което принадлежи на цивилизацията. Той отразява тяхното осмисляне на прехода от дивото към цивилизационния елемент.
Под ъгъла на една от къщите е намерена друга впечатляваща находка – свастика от нефрит, положена като строителна жертва.
Сред откритото през последните две години особен интерес предизвикват и три успоредни рова, които са заграждали цялото селище. 
Трите рова са различни. Числото „три“ явно е имало символичен смисъл за тези хора. Външният ров е използван за извършване на обреди. Той е пълен със счупени керамични съдове, останки от жертвена храна. Вторият ров е почти без останки от предмети. В него има следи от дървена стена, но не от вътрешната му страна, към селището, а от външната. Това показва, че той е нямал отбранителни, а обредни функции. И третият, най-вътрешният ров, който е най-тесен, също има в основата си дупки от дървена конструкция, която съвсем трудно се поддава на интерпретация. Само в няколко селища в Югоизточна Европа са регистрирани такива останки. Все още интерпретацията им не е напълно изяснена, сподели проф. Васил Николов.
