Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За разделения Кипър като последната стена в Европа

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Темата за обединението на остров Кипър е висяща от десетилетия и върви ръка за ръка с тази за напрежението в източното Средиземноморие между Кипър, Турция и Гърция. В северната част на разделения остров живеят кипърските турци, а в южната - кипърските гърци.

В началото на септември турският външен министър предупреди, че Анкара може да започне сондажи в източното Средиземноморие през есента, ако Кипър продължи да предприема едностранни действия. Той добави, че Турция ще вземе всички мерки, за да защити териториалните води и континенталния шелф на непризнатата от никого, освен от Анкара, Севернокипърска турска република. Освен това, Турция разполага с първия в своята история кораб за дълбоководни сондажи. Съдът, носещ името „Фатих“ или „Завоевателят“, ще бъде използван за търсене на нефт и газ във водите между Кипър и Турция, за които двете страни спорят. Анкара заяви, че корабът ще бъде придружен от бойни кораби от турския флот.

"Не смятам, че проблемът в източното Средиземноморие може да ескалира до военна криза, коментира за "Хоризонт" проф. Мустафа Айдън, един от известните турски експерти по международни отношения и университетски преподавател. По думите му, "има време дипломацията да работи". Натрупването на по-малки, незначителни инциденти в региона показва определено напрежение в турско-гръцките отношения като цяло, посочи турският експерт, който обаче не смята, че това би довело до реален конфликт в близко бъдеще.

„След кризата край остров Кардак (Гърция нарича острова Имия, като инцидент през 1996 г. над него между гръцки и турски изтребители едва не се стигна до война между двете страни - бел. ред.) беше създадена т. нар. „червена линия“. Външните министерства, президентствата на двете страни водят разговори и, което е още по-важно, военните министерства на двете страни могат да говорят директно с другата страна. В действителност те използват тези „горещи линии“ и мерки за укрепване на доверието в района на Егейско море от години, за да избягват, например, преследвания между изтребители в небето. Така че това съществува, но отделно от тях, съществуват и множество други механизми. Един от тях е т. нар. „сближаващи разговори“ на най-високо ниво - външни министерства. Разбира се, съществува и НАТО - двете страни редовно участват във форумите, представителите им са там, и съм сигурен, че обсъждат тези въпроси".

В историята си НАТО никога не се е намесвал в турско-гръцките отношения, припомни Мустафа Айдън: "Например, през 70-те години, когато въпросите бяха много горещи и имаше реална опасност от война, много хора мислеха, че НАТО може да се намеси. Но алиансът винаги избягваше това, тъй като е многостранна организация, в която и двете страни са членки и имат право на вето по отношение на работата на алианса. НАТО не желае да се намесва по никой въпрос, когато съществува напрежение между различни страни-членки, поради страх, че това ще парализира организацията", допълни турският експерт.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна