2
Царево е единственият морски град по Южното Черноморие без рибарско пристанище, което да отговаря на стандартите за пристан на лодки.
По документи през 2008 година Министерството на транспорта е издало разрешително за експлоатация на рибарско пристанище, което практически не съществува.
Историята започва през 2008 година, когато по предложение на бившия кмет Петко Арнаудов, се променя статута на пристанището в Царево от публична държавна в публична общинска собственост. 3 месеца по-късно, напълно импровизирано, кметът Арнаудов разделя морската акватория на 2 и регистрира 2 пристанища – пътническо и рибарско. Така Министерството на транспорта, в мандата на тройната коалиция, издава документ за експлоатационна годност на малко рибарско пристанище за 50 лодки, при регистрирани близо 700 рибарски лодки в Царево. Вследствие на този акт на 10-и декември 2008 година, без да получат никакво обяснение, рибарите откриват целия порт ограден, с блокиран достъп, и с изненада научават, че трябва да извадят лодките си на сушата. Парадоксът – по документи рибарско пристанище има, а на практика рибарите държат лодките си на кея, разказва Георги Пейчев от местното рибарско сдружение.
След редица законодателни промени през 2012 година община Царево изготвя проект за рибарско пристанище. Тъй като по документи такова има, проектът е за ремонт и разширение на сегашния порт. Започва много тромава, тежка и продължителна във времето процедура по съгласуването на проекта с почти всички министерства и изваждането на всички необходими документи, разказва кмета Георги Лапчев.
Ако държавата реши да финансира разширението и ремонта на сегашното пристанище в Царево, за Южното Черноморие ще се отворят нови хоризонти и възможности за развитие, коментира още кметът Георги Лапчев.
В Царево е най-голямата рибарска общност по Южното Черноморие.
В звуковия файл можете да чуете репортаж на Даниела Костадинова.
