Русия, хибридните заплахи и бъдещето на държавите между Изтока и Запада обсъдиха експерти на форум в София. Докато НАТО и ЕС формират политики в отношенията с Русия, кандидатките за членство като Молдова, Украйна и Грузия изразяват притеснения, че Западът няма ясна политика спрямо сътрудничеството в Черноморския регион. Те искат повече инициативи, които да дойдат от регионалните членове на Алианса.
Само преди броени дни министрите на отбраната от НАТО препотвърдиха готовността Грузия да бъде приета в алианса. Но дори и финалното изявление на генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг съдържаше предупреждението за сдържане на действията на Русия в Черноморския регион. Събитията, в които през последните години доведоха до повече активност на САЩ и НАТО.
„Вратите на НАТО остават отворени, насърчаваме Грузия да продължи с реформите. Призоваваме Русия да прекрати присъствието си в Абхазия и Южна Осетия. Безпокои ни увеличеното руско военно присъствие в района на Черно море. Експерти на пакта обучават грузинските военноморски сили. Догодина ще има и допълнителни дейности“, каза Столтенберг.
Десетгодишните уверения на НАТО към Грузия обаче съвсем не внасят спокойствие.
От думите на прозападно настроените грузински експерти на форума в София стана ясно, че препотвърждаването на позиции от година на година съвсем не е достатъчно. Особено в променената среда за сигурност в черноморския регион.
Шота Гвинерия, зам.-секретар на Съвета за национална сигурност на Грузия, описа преди дни ситуацията, видяна от властите в Тбилиси. Русия тества своята политика на намеса в суверенитета на държави, използва сила за промяна на границите. И това се случва точно на границата с Европа и НАТО, променяйки баланса в региона на Черно море в своя полза. „И ако не беше Крим „големият слон“, който Западът забеляза, Западът нямаше да разбере, че Русия се опитва да промени баланса в черноморския регион“, казва Шота Гвинерия.
По думите й, нито НАТО, нито ЕС имат ясни политики каква да бъде парадигмата за сигурност в Черно море. И това прави по-дръзка Русия.
Бившият директор на отдел „Военни политики“ към Съвета за национална сигурност и отбрана към президента на Украйна Олександър Полишчук споделя подобна теза.
„Украйна е объркана от сигурността, която дава член 5-и на Договора за НАТО. Защото прави държавите-членки спокойни и не става ясно дали Украйна трябва да поеме инициативата за сътрудничеството“, обяснява Полишчук.
Адаптивност и активност от страна на НАТО и Запада към страните от черноморския регион препоръчва украинският експерт, за да бъдат избегнати и колебанията, които от 27 години създават социални разделения в държави и като Молдова.
Бившият министър на отбраната на Молдова Виорел Чеботару обрисува ситуацията в страната си: „Президент Игор Додон е готов да насърчава сътрудничеството с Русия, Общността на независимите държави (ОНД) и Евразийския икономически съюз“. А част от обществото е прозападно настроено. „Затова бъдещето на Молдова е или да стане част от новата имперска Русия, или да стане членка на ЕС и НАТО, или обединение с Румъния“, смята Чеботару.
Полковник Даръл Драйвър, директор на програмата за европейски изследвания в Колежа на Сухопътните войски на САЩ обаче успокоява. НАТО и Западът има вече по-ясна идея какво иска да прави в черноморския регион. Изброявайки инициативите на НАТО за региона от последните две големи срещи – в Уелс и Варшава полковник Даръл Драйвър уверява, че „от политика на отричане се преминава към политика на наказания“. Концепция, която той обяснява така:
„През 2014 г. НАТО не мислеше по този начин за колективната отбрана. Сега НАТО поставя „флагчета“ по дължината на Източния си фланг, на съюзниците. И това бяха ученията в Италия, Балтийските републики, американските военните, които на ротационен принцип в държавите тук. От тогава насам виждаме преход към позицията за възпиране с отричане. Тук не само става въпрос да се постави неприемливо висока цена на агресията. Но и да направим така, че да не се стигне до нея. И за да се случи това няма нужда само от военновъздушни сили в Литва, или военноморски сили в България. Има нужда от наистина солидна военна сила, която да е на място и да може да се развръща. И това се случва в момента с увеличаването на бюджета в европейските фондове за възпиране. От 4,8 милиарда долара за миналата до над 6 милиарда долара за тази, каквото виждам, че е искането. И това е за да има сигурност, ако трябва да се реагира. Виждаме че и идеята за военен Шенген, чрез който военните да се придвижват бързо в рамките на континента, се движи. Затова си мисля, че като гледаме към бъдещето трябва да сме по-малко таралежи и повече лисици. Да бъдем адаптивни според ситуацията.“
Цялото обобщение на Добромир Видев чуйте в звуковия файл.
