Много истина, малко фантазия и безгранична любов към България

Илко Минев представя книгата си „В сянката на изгубения свят“, издадена в Бразилия

Успешен бизнес, голямо задружно семейство и непрестанно любопитство към традициите и съвременните процеси – това е кратката версия за живота на Илко Минев. Пълната е трудна за описание. Живее в Манаус – Бразилия, където издава и своите книги. На 11 октомври в НДК в София е представянето на третата му литературна творба „В сянката на изгубения свят“, чийто превод от португалски е дело на Румен Стоянов – известен португалист, испанист, писател.




СнимкаКнигата засяга важно за Бразилия събитие. Когато идват португалците, заварват местно индианско население от около хиляда племена. Техният брой намалява поради различни причини и земите им се заемат от новодошлите. В крайна сметка бразилското правителство решава да възмезди днешните потомци на индианците, чиито земи, реки, езера и т.н. преди векове са били отнети. Обособяват резервати, за да ги предоставят на наследниците. Но там живеят бели хора, принудени да ги напуснат в определен срок, а някои бразилски фамилии са там повече от сто години и имат напълно законни документи за собственост. Трудно е да се въздаде справедливост. Слава Богу, не се стига до въоръжени сблъсъци, но остава огорчението, че една някогашна неправда се заменя с друга. В момента индианците в Бразилия са под 1%, чрез тези мерки им се предоставят над 12% от националната територия – приблизително два пъти площта на Испания, което води до несъгласия и противоречия в обществото. Всичко това е предмет на художествено описание в книгата на Илко Минев посредством неговия главен герой Олег. Говори се и за България, и за София, и за българи в Бразилия – т. е. това е поредна брънка от веригата, която съставя българското литературно присъствие в огромната страна. Над 140 са книгите от български автори в Бразилия, създадени там или преведени от различни езици –проза, поезия, публицистика, научна литература. В това отношение Илко Минев заема важно място. В книгите му винаги има българско присъствие. Той вероятно е българинът, който най-добре познава Амазония, където повече от 30 години е почетен консул на Холандия. Последната му книга, неочаквано и за самия него, се оказа за известно време най-продаваната книга в Бразилия. В нея, макар и със средствата на художествената литература, той засяга един въпрос, който дотогава е оставал извън полезрението на бразилските писатели.

Кой е Илко Минев, защо поема към далечна Бразилия и как открива дарбата си да пише – ето неговия разказ:



През 1969 г. се случи нещо в моя живот, което ме изненада и ме превърна в дисидент. Всъщност, един мой много добър приятел стана дисидент и от Държавна сигурност не повярваха, че аз не съм замесен. Стана трудно, беше ясно, че нямам бъдеще в България. Появи се възможност да напусна страната и заминах за Белгия, където завърших икономически науки, а през 1972 г. отидох в Бразилия. Скоро след пристигането ми заминах за Манаус за три месеца, а съм там вече 46 години. В родината следвах немска филология, винаги съм имал интерес към литературата, но когато напуснах трябваше да избера нещо друго. Моята „втора любов“ бяха икономическите науки. Преди 5-6 години, когато се пенсионирах аз се върнах към първото си увлечение, но винаги съм бил запален читател. Познавам българските класици – Иван Вазов, Любен Каравелов, големите ни поети… До ден днешен обичам да чета Дебелянов, Смирненски, Яворов, за мен те са сред световния елит. Може би защото усещам поезията по-добре на български, отколкото на другите езици.

Първите десетина години след емиграцията Илко Минев не може да си идва в България, но сега е тук всяка година.

Когато е далече, човек чувства по-силно липсата на езика, приятелите, кухнята – казва той. – Винаги като идвам в София, първо поглеждам Витоша и у мен нахлуват спомените от моето юношество. Много обичам морето, София, Пловдив, Русе, в последните години – Родопите, които малко познавах навремето. Съпругата ми е бразилка, но моите деца и внуци са и българи, и бразилци. Гордея се с това, че имам три култури. Една, с която съм се родил и израснал – без съмнение съм българин. След близо 50 години в Бразилия, съм придобил и тамошната култура. Майка ми е еврейка и от нея съм наследил преклонение пред хилядолетната история на този народ. В книгите си предавам събития, които познавам и наистина са се случили, но в романизирана форма. Има много истина, но и малко фантазия. Не бива да се приема, че това е моят живот. Черпя теми от живота и на моите чичовци, които са отишли в Бразилия много години преди мен. Старая се да съм неутрален, когато става дума за спорни теми и да дам възможност на читателя да си избере позиция, но това не винаги е възможно. Първите две книги, които написах, бяха много добре приети. В третата исках да разкажа за един трънлив проблем от историята на Бразилия, наложи се да го проучвам около половин година. Изглежда, че „сложих пръст в раната“, защото предизвика противоположни реакции. Някои ме обвиниха, че съм комунист (не съм, разбира се), други ме нарекоха фашист, което не само че не е вярно, но аз имам роднини, починали в концентрационен лагер. За мен е тъжно, че по цял свят обществото започна да се поляризира и това е опасен процес. Надявам се, че ще се върнем към златната среда. Колкото до България – аз съм част от нея и тя е част от мен, пазя само хубавите спомени. Децата ми обичат да четат български книги, гледат български филми, а това в Бразилия не е толкова лесно. През последните години се прави много за обмена между двете страни и аз помагам в този процес. Не е кой знае какво, но е добре българи, които идват там, да имат към кого да се обърнат за съвет и подкрепа. При мен българите винаги са добре дошли.

Снимки: ilkominev.com и lira.bg


Още от категорията

"Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод"

Книгата „Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод ” от Зорница Кръчмарова ще бъде представена в Пловдив в читалище „Алеко Константинов“. Книгата разказва за световноизвестния тандем Кристо и Жан-Клод, за артистичния им път през призмата на техни съмишленици с десет интервюта. Те също претърпяват „трансформация“ след срещата си..

обновено на 16.11.18 в 11:58

Аксиния Пейчева: "Картография на травмата" е визуален продукт на нещо, случващо се с организма

„Картография на травмата“ е визуален проект, представен от Института за съвременно изкуство. Той изследва как телата ни реагират на различни травматични събития. Интердисциплинарният проект е на Аксиния Пейчева и може да бъде видян до 8 декември. В предаването „Хоризонт до обед“ Пейчева обясни: „Картография на травмата“ е визуален продукт на..

публикувано на 16.11.18 в 11:57

"Капана" пулсира при раждането на дете

Уличното осветление в квартал „Капана“ в Пловдив започва да пулсира всеки път, когато се роди дете. Уникалното нововъведение е по проект на италианеца Алберто Гарути и е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Родилните отделения на болниците “Селена”, УМБАЛ “Св. Георги”, УМБАЛ “Пловдив” и клиника “Торакс” са..

обновено на 16.11.18 в 11:53
Преводачката Ваня Пеева, водещата Валерия Николова, авторката Каролина Шути и издателят Пламен Тотев

Каролина Шути изследва майчиния език и как той ни оформя като личности

Роман за детството, паметта и значението на майчиния език – това е „Някога навярно съм вървяла по мека трева“ на немската писателка Каролина Шути, която тази вечер ще го представи пред българската публика. Книгата изследва начина, по който езикът от нашето детство и неговата забрава повлияват на живота ни.  "Въпросът е по-актуален от всякога...

публикувано на 16.11.18 в 11:31
Селин Балджъ определя работата си като биоарт, нова посока в концептуалното изкуство, която включва живи организми. Тя използва жив микроскопичен мухъл, който оставя физически отпечатък чрез директен контакт с повърхността на хартията.

Symbiartic – наука и изкуство в тандем

Изкуството и науката могат да живеят заедно, особено когато идеята е арт погледът към света на науката да разкрие нейната красота. В това вярват организаторите на изложбата “Symbiartic” в София Тех парк. От днес до неделя - 18 ноември, във фоайетата на сграда "Джон Атанасов" ще бъдат изложени творби от класическата научна илюстрация, през..

обновено на 16.11.18 в 11:21
Творбата „Портрет на творец (Басейн с две фигури)“ Дейвид Хокни бе изложена в Хонконг през септември преди търга на „Кристис“ в Ню Йорк.

Картина на Дейвид Хокни продадена за рекордните $90,3 млн.

Картина на британския художник Дейвид Хокни бе продадена на търг за $90,3 млн., което е рекордна сума за произведение на жив творец, предаде БТА. Творбата „Портрет на творец (Басейн с две фигури)“ успя да детронира от пиедестала на най-скъпо изтъргувана творба на жив творец „Балоненото куче (оранжево)“ на Джеф Кунс, продадена през 2013 г. на..

публикувано на 16.11.18 в 10:45

В Градската библиотека в Кьолн предстои двуезично четене на "Неродена мома"

В Детския отдел на Градската библиотека в Кьолн предстои двуезично четене на приказката „Неродена мома“. В предаването „Преди всички“ Росица Байрактарски, която е организатор на събитието и ръководител на българското неделно училище „Аз Буки Веди” в Кьолн, разказа: “Това е национален Ден на четенето на деца. Акцентът е върху това, че възрастни..

публикувано на 16.11.18 в 10:35