Много истина, малко фантазия и безгранична любов към България

Илко Минев представя книгата си „В сянката на изгубения свят“, издадена в Бразилия

Успешен бизнес, голямо задружно семейство и непрестанно любопитство към традициите и съвременните процеси – това е кратката версия за живота на Илко Минев. Пълната е трудна за описание. Живее в Манаус – Бразилия, където издава и своите книги. На 11 октомври в НДК в София е представянето на третата му литературна творба „В сянката на изгубения свят“, чийто превод от португалски е дело на Румен Стоянов – известен португалист, испанист, писател.




СнимкаКнигата засяга важно за Бразилия събитие. Когато идват португалците, заварват местно индианско население от около хиляда племена. Техният брой намалява поради различни причини и земите им се заемат от новодошлите. В крайна сметка бразилското правителство решава да възмезди днешните потомци на индианците, чиито земи, реки, езера и т.н. преди векове са били отнети. Обособяват резервати, за да ги предоставят на наследниците. Но там живеят бели хора, принудени да ги напуснат в определен срок, а някои бразилски фамилии са там повече от сто години и имат напълно законни документи за собственост. Трудно е да се въздаде справедливост. Слава Богу, не се стига до въоръжени сблъсъци, но остава огорчението, че една някогашна неправда се заменя с друга. В момента индианците в Бразилия са под 1%, чрез тези мерки им се предоставят над 12% от националната територия – приблизително два пъти площта на Испания, което води до несъгласия и противоречия в обществото. Всичко това е предмет на художествено описание в книгата на Илко Минев посредством неговия главен герой Олег. Говори се и за България, и за София, и за българи в Бразилия – т. е. това е поредна брънка от веригата, която съставя българското литературно присъствие в огромната страна. Над 140 са книгите от български автори в Бразилия, създадени там или преведени от различни езици –проза, поезия, публицистика, научна литература. В това отношение Илко Минев заема важно място. В книгите му винаги има българско присъствие. Той вероятно е българинът, който най-добре познава Амазония, където повече от 30 години е почетен консул на Холандия. Последната му книга, неочаквано и за самия него, се оказа за известно време най-продаваната книга в Бразилия. В нея, макар и със средствата на художествената литература, той засяга един въпрос, който дотогава е оставал извън полезрението на бразилските писатели.

Кой е Илко Минев, защо поема към далечна Бразилия и как открива дарбата си да пише – ето неговия разказ:



През 1969 г. се случи нещо в моя живот, което ме изненада и ме превърна в дисидент. Всъщност, един мой много добър приятел стана дисидент и от Държавна сигурност не повярваха, че аз не съм замесен. Стана трудно, беше ясно, че нямам бъдеще в България. Появи се възможност да напусна страната и заминах за Белгия, където завърших икономически науки, а през 1972 г. отидох в Бразилия. Скоро след пристигането ми заминах за Манаус за три месеца, а съм там вече 46 години. В родината следвах немска филология, винаги съм имал интерес към литературата, но когато напуснах трябваше да избера нещо друго. Моята „втора любов“ бяха икономическите науки. Преди 5-6 години, когато се пенсионирах аз се върнах към първото си увлечение, но винаги съм бил запален читател. Познавам българските класици – Иван Вазов, Любен Каравелов, големите ни поети… До ден днешен обичам да чета Дебелянов, Смирненски, Яворов, за мен те са сред световния елит. Може би защото усещам поезията по-добре на български, отколкото на другите езици.

Първите десетина години след емиграцията Илко Минев не може да си идва в България, но сега е тук всяка година.

Когато е далече, човек чувства по-силно липсата на езика, приятелите, кухнята – казва той. – Винаги като идвам в София, първо поглеждам Витоша и у мен нахлуват спомените от моето юношество. Много обичам морето, София, Пловдив, Русе, в последните години – Родопите, които малко познавах навремето. Съпругата ми е бразилка, но моите деца и внуци са и българи, и бразилци. Гордея се с това, че имам три култури. Една, с която съм се родил и израснал – без съмнение съм българин. След близо 50 години в Бразилия, съм придобил и тамошната култура. Майка ми е еврейка и от нея съм наследил преклонение пред хилядолетната история на този народ. В книгите си предавам събития, които познавам и наистина са се случили, но в романизирана форма. Има много истина, но и малко фантазия. Не бива да се приема, че това е моят живот. Черпя теми от живота и на моите чичовци, които са отишли в Бразилия много години преди мен. Старая се да съм неутрален, когато става дума за спорни теми и да дам възможност на читателя да си избере позиция, но това не винаги е възможно. Първите две книги, които написах, бяха много добре приети. В третата исках да разкажа за един трънлив проблем от историята на Бразилия, наложи се да го проучвам около половин година. Изглежда, че „сложих пръст в раната“, защото предизвика противоположни реакции. Някои ме обвиниха, че съм комунист (не съм, разбира се), други ме нарекоха фашист, което не само че не е вярно, но аз имам роднини, починали в концентрационен лагер. За мен е тъжно, че по цял свят обществото започна да се поляризира и това е опасен процес. Надявам се, че ще се върнем към златната среда. Колкото до България – аз съм част от нея и тя е част от мен, пазя само хубавите спомени. Децата ми обичат да четат български книги, гледат български филми, а това в Бразилия не е толкова лесно. През последните години се прави много за обмена между двете страни и аз помагам в този процес. Не е кой знае какво, но е добре българи, които идват там, да имат към кого да се обърнат за съвет и подкрепа. При мен българите винаги са добре дошли.

Снимки: ilkominev.com и lira.bg


Още от категорията

Почина поетът и преводач Димитър Стефанов

На 86-годишна възраст почина поетът и преводач Димитър Стефанов. Той е автор на 40 книги със стихове, есета и миниатюри. За своето творчество е носител на престижни наши и чуждестранни награди, сред които почетен доктор по литература на Световната академия за изкуство и култура, както и носител на най-високия словашки орден "Двоен бял кръст"...

публикувано на 19.10.18 в 18:27
Кърджали

21 октомври – Ден на град Кърджали

Кърджали e първият град в България, в който се представя изложба за 7- годишната реставрация на Желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул. Изложбата е част от богатата на събития празнична програма по случай 21 октомври, когато се чества Денят на града. По време на Балканската война на този ден през 1912 година Кърджали, останал в пределите на Османската..

публикувано на 19.10.18 в 17:35
Дьорд Арато, г-жа Дьорди Димитров, Дьорд Сонди, Дарина Маринова, Тошо Дончев в студиото на „Артефир“ (отляво надясно).

70 години от създаването на Унгарския културен институт в София

Унгарският културен институт в София отбелязва 70-годишнината от създаването си. Събитията в Унгарския институт винаги са били част от културния афиш на българската столица. От 19 до 22 октомври в България гостуват - Дьорд Арато, Дьорд Сонди и Тошо Дончев - директори на УКИ през различни години между 1994 и 2014 година. С откриване на изложба и..

обновено на 19.10.18 в 17:23
Проф. Христо Пимпирев и инж. Мирослав Цветанов на откриването на изложбата „Антарктика – поглед от другата страна на света”

Антарктика – поглед от другата страна на света

С фотографската изложба „Антарктика – поглед от другата страна на света” на инж. Мирослав Цветанов продължава националната образователна обиколка на Българския антарктически институт. Експозицията с теренна фотография и видеоматериали на българския инженер, участник в две полярни експедиции може да бъде разгледана заедно с изложбата с исторически карти на..

публикувано на 19.10.18 в 17:10
Владимир Пенев

Владимир Пенев: Благодарен съм на съдбата да бъда актьор и в театъра, и в киното и телевизията

В Народния театър „Иван Вазов“ предстои премиерата на постановката „Бащата“ по Флориан Зелер. Спектакълът ще може да бъде видян за първи път на 24 и 26 октомври. Режисьор е Диана Добрева. Главната роля на бащата е на Владимир Пенев. Участват още Радина Кърджилова, Теодора Духовникова и Юлиан Вергов, Мария Каварджикова и Константин Еленков...

публикувано на 19.10.18 в 16:59

Shell вече не спонсорира Лондонската национална галерия

Англо-холандската компания Royal Dutch Shell прекратява спонсорските си отношения с Лондонската национална галерия, които имат 10-годишна история, съобщава The Guardian. Компанията подпомагаше галерията с меду 20 000 и 35 000 лири годишни, но спонсорството предизвикваше критики от страна на природозащитници, които бяха против парите от добива на..

публикувано на 19.10.18 в 16:02

Емануела Шкодрева взе награда за най-добра актриса на театралния фестивал в Зайчар

От 14 до 22 октомври в Зайчар – родния град на една от най-големите сръбски театрални и кинозвезди Зоран Радмилович за 27 път се организира театрален фестивал на неговото име. Програмата на фестивала е основно балканска, но събитието ще бъде закрито на 22 октомври от фолклорна група от Китай. Извън трупите от бившите югорепублики в програмата на..

публикувано на 19.10.18 в 14:40