"Написах тази книга по едно време, когато бях решила да се разделям с журналистиката и да си намеря друг занаят. И докато си търсих нова работа, взех да пиша тази книга, защото нямах представа какво може да прави човек, който не ходи на работа в редакцията, освен да пише. Написах я не като разследващ журналист, в смисъл на ходещ, търсещ и питащ и не като разследващ журналисти от тези, избраните да се подписват под разни разработки на полицията и да фирмените служби за сигурност, които целят обикновено да стане конкурента за резил. Написах я, да го кажа, на радяла, на прощаване с журналистиката. Тогава още не знаех, че ще се върна пак като някаква влюбена жена при неверния си съпруг или като наркоман към кокаина.
Всичко, която го пише в тази книга, е факт, който е документиран в моята практика на журналист. Имам примерно е редакцията чували със записи от изявления на прокурори, съдии, полицаи, от разговорите ми с тях.
Аз тук не говоря само за убийства, тук съм събрала спомените си и дописките си, които съм писала, разговорите, които съм водила, с всякакви – с полицаи, с бандити, с професори по право. В тази книга аз не правя изводи, моите герои ги правят".
