Eмисия новини
от 01.00 часа

Соня Йончева в „Медея“ на Керубини от Берлин

| обновено на 27.10.18 в 11:53
4
Соня Йончева като Медея в едноименната опера на Керубини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В съботната оперна вечер малко по-късно от обичайния час (от 21.30) предлагаме на меломаните уникално преживяване – съвсем нов запис на „Медея“ от Луиджи Керубини. Премиерата на Берлинската държавна опера „Унтер ден Линден“, дирижирана от Даниел Баренбойм само преди около три седмици – на 7 октомври, бе много очаквана най-вече заради участието на най-популярната в момента българска звезда на световната оперна сцена – Соня Йончева. Българката посвети спектакъла на Монсерат Кабайе, която издъхна на 6 октомври – ден преди представлението в Берлин. Критиката откликна повече от възторжено. Водещи световни издания се надпреварваха да хвалят изпълнението на Йончева: „драматично диво и с вокална чувственост“, „мек, съблазнителен сопран“, „най-фини нюанси, топлота, мекота, с леко вибрато, но с неустоимо гласово очарование“, „царствена Соня Йончева“, „спокойно и самоуверено пеене, излъчващо страстна топлина“. Във „Файненшъл Таймс“ Шърли Апторп написа: „Йончева, сценично животно до последната си молекула, успява да внесе изключителен диапазон от цветове и страст към убийствената роля на Медея“. Нейният колега Мануел Бруг се присъедини към възторжения хор от критици на страниците на „Ди Велт“: „Да. Има директна линия, свързваща Мария Калас и Соня Йончева. Тя можеше да се усети още преди три години в нейната „Травиата“ в Берлин. Същата уязвимост и атака, женствена топлота, жлъчен сарказъм, отношение и смирение… Йончева не имитира Калас, въпреки че някои фрази много си приличат. Тя притежава повече пълнота, повече позитивизъм, повече любов в тъмния си глас… Познава трактовката на Калас много добре, но създава нещо, което е нейно собствено“.
Запитан през 1818 година кой в момента според него е най-великият композитор, Лудвиг ван Бетовен казва: „Керубини“ и добавя, че оперите на Керубини „превъзхождат всички други театрални творби“. Джузепе Верди нарича своя колега „изключителен човек“. Произведенията му възхищават Роберт Шуман и Рихард Вагнер, а Йоханес Брамс определя „Медея“ като „прекрасна творба“ и „опера, считана от музикантите за върхово постижение на драматичната музика“.
Безспорния талант на Керубини признават дори Лист и Берлиоз, които са имали лични сблъсъци с него. Въпреки, че Керубини е автор на около 30 опери, някои от които съдържат удивителни страници, днес той е най-известен като автор на „Медея“. Тази слава датира от средата на ХХ век и се дължи на легендарната Мария Калас, която изпълнява главната партия в може би най-прочутата възстановка на операта от миналия век – тази в Театро Комунале - Флоренция от 1953 година, дирижирана от Виторио Гуи. Калас научава ролята точно за седмица, резултатът е триумфален. Постановката е толкова успешна, че Миланската Скала също решава да постави операта за откриването на сезона 1953/54. Режисьор е Маргерита Уолман, а на мястото на заболелия Виктор де Сабата е поканен младият американски диригент Ленард Бърнстейн. Калас изпълнява „Медея“ повече от десетилетие. Една от най-прочутите постановки с нейно участие е тази в операта в Далас на гръцкия режисьор Алексис Минотис, дирижирана от Никола Решиньо и с Джон Викърс в ролята на Язон. Тя е представена и в Ковънт Гардън, в древния театър в гръцкия град Епидавър (съвместно с Гръцката национална опера) и в Миланската Скала през 1961 и 1962. Всъщност, в тези спектакли Калас за последен път излиза на сцена в Италия. Тук е необходимо уточнението, че великата Мария Калас участва във версия на „Медея“ на италиански език, която датира от 1909 година и е превод на един от немските варианти на операта, осъществен през 1855 от немския диригент и композитор Франц Паул Лахнер, който написва речитативи на мястото на оригиналните говорни диалози в оригинала на Керубини. Ако се върнем още по-назад, версията на Лахнер е преработка на предишна такава – на Георг Фридрих Трайчке, представена във Виена през 1809, за която самият Керубини съкращава около 500 такта от своята музика. А световната премиера на оригиналната „Медея“ на Керубини с либрето от известния френски драматург и критик Франсоа-Беноа Хофман, е била на 13 март 1797 в парижкия театър „Федо“. Историците свидетелстват, че е била посрещната от публиката доста хладно, въпреки че тогавашните критици са оценили музиката като „изразителна, величествена и застрашителна“. В следващото десетилетие творбата става много по-популярна в Германия и Австрия.
Връщайки се към последната постановка в Берлин, трябва да отбележа, че колкото възторжени бяха отзивите за музикалната реализация на операта на Керубини, водена от Баренбойм, толкова критични, дори негативни оценки получи сценичната версия на немската режисьорка Андреа Брет. В една от статиите дори е споменато, че след финала берлинската публика е наградила с най-силни и топли аплаузи Соня Йончева и Даниел Баренбойм, но постановъчният екип е бил освиркан. Но това няма кой знае какво значение за нашите слушатели, които ще чуят чудесния запис, предоставен на БНР със съдействието на Европейския съюз за радио и телевизия. В спектакъла на „Медея“ от 7 октомври тази година участват много добри солисти (известни колебания остави у мен само интерпретацията на шотландския бас Йън Патерсън в ролята на царя на Коринт – Креон). Затова пък съставите – хорът и оркестърът на Берлинската държавна опера, дирижирани от Даниел Баренбойм, са великолепни.
В ролите участват:
• Медея – Соня Йончева
• Язон – Чарлз Кастроново
• Цар Креон – Йън Патерсън
• Дирсе (в други версии Глауче), дъщеря на Креон – Елза Драйзиг
• Нерис, робиня на Медея – Марина Пруденская
• Две прислужници – Сара Аристиду и Корина Шойерле
• Двете деца на Медея – Малик Ба и Тойи Крамер

Съдържание на операта „Медея“

Галерия

Още от