Eмисия новини
от 15.00 часа

Константинос Папалукас - преподавател в Кипър и експерт по газовите пазари:

Потенциалът на България е огромен, ако газовият терминал край Александруполис се свърже с находищата в Източно Средиземно море

Снимка: ЕПА/БГНЕС


Сред темите, които бяха засегнати при посещението на израелския премиер Бенямин Нетаняху у нас тази седмица, бе регионалното сътрудничество в областта на енергетиката.

На пресконференцията в Евксиноград в четвъртък Нетаняху спомена проекта за газопровод „EastMed“, който, по думите му, може да се превърне в още един източник на природен газ за страната ни.

Какво представлява този проект?

Началото е поставено в края на миналото десетилетие. Тогава усилията на търсачите на природен газ най-сетне дават обещаващи резултати в акваторията западно от Хайфа и югоизточно от Никозия. Първо попадат на находището „Тамар“, после на още по-богатото „Левиатан“. Малко по-късно в намиращата се в съседство изключителна икономическа зона на Кипър е открита и „Афродита“. Общият ресурс на трите находища (като имаме на ум, че издирването на нови продължава) се оценява на над трилион кубически метра природен газ. До половината от това количество може да бъде експортирано с темп от 30 милиарда кубически метра годишно, ако вярваме на израелския министър на енергетиката Ювал Стайниц.

Откритията бяха последвани от продължителна техническа работа. „Тамар“ влезе в експлоатация през 2013-та, а „Левиатан“ се очаква да го направи през 2019 година.

  По-трудна, изглежда, е задачата на дипломатите и търговците. Едва тази година те намериха път за износ на част от откритите богатства. През февруари Египет сключи договор с Израел за внос на израелски природен газ. В края на септември бе постигнато споразумение (между израелската „Делек“, тексаската „Нобъл Енерджи“ и египетската „Ийст Гас“) за откупуване на подводния газопровод от Ашкелон за Ел Ариш, което ще позволи на износът да започне догодина. Така Израел намери начин да изнесе част от природния си газ - но относително неголяма част, имайки предвид, че става дума за около 64 милиарда кубически метра в следващите 10 години. Т.е. „Тамар“ и „Левиатан“ скоро ще започнат да дават плод, но си остават изолирани от потенциалните пазари - Турция и Европа.

  И така стигаме до проекта „EastMed“.

  Именно в него са надеждите на Израел, а и на Кипър, да оползотворят природния си газ. В мечтите си те виждат 1300-километрова тръба от газовите поля в Левантинския басейн през Кипър и Крит до Пелопонес. Оттам още 600 километра на северозапад през континентална Гърция и накрая още 300 километра през Йонийско море до италианското пристанище Отранто. Обемите, които ще могат да бъдат доставяни по нея в Европа, възлизат на 9 до 12 милиарда кубически метра газ годишно. Израелският премиер Бенямин Нетаняху е прав - става дума за един наистина амбициозен проект.

  А от сайта на „DEPA“ - гръцката държавна компания, която работи по проекта заедно с италианската „Edison“ - личи, че амбициите не спират само до Италия. През гръцката преносна мрежа и бъдещия интерконектор с България източносредиземноморският газ може да достигне и пазарите в Югоизточна Европа.

Както стана ясно на пресконференцията в Евксиноград този четвъртък, Нетаняху споделя тази амбиция, а в последната година българската страна прояви нееднократно благосклонност към идеята.

В края на януари тази година министърът на енергетиката Теменужка Петкова бе на посещение в Израел. Там тя проведе разговори с израелския си колега Ювал Стайниц и с изпълнителния директор на компанията „Делек Дрилинг“, която разработва израелските газови находища. След тези срещи, от Министерството на енергетиката обявиха, че България проявява интерес към възможностите за внос на природен газ от израелските офшорни газови находища "Тамар" и "Левиатан".

Този интерес бе аргументиран с необходимостта от разнообразяване на източниците и сигурност на доставките на природен газ за страната. Петкова го потвърди през септември в Солун, където се срещна с колегите си от Гърция и Сърбия и с представители на САЩ и Израел.

  В Десетгодишния план на „Булгартрансгаз“ за развитие на газопреносната ни мрежа са отбелязани сериозните възможности на левантинските находища за покриване на енергийните нужди на Европа в периода от 2025 до 2040 година. България търси достъп до тези ресурси по два начина - чрез подводния газопровод EastMed и чрез втечнен природен газ. Разглежда се възможността „Булгартрансгаз“ да придобие 25-процентов дял в проектирания терминал за регазификация на втечнен газ край Александруполис, а по думите на министър Петкова, цитирани от пресцентъра на министерството след срещата ѝ с американския посланик тази седмица, това може да стане до края на тази година (вероятно след като приключи пазарният тест на проекта). Сред евентуалните източници за александруполския терминал са посочени Израел и Кипър, „използвайки експортните терминали на Египет“.

Най-ясно българският интерес бе изразен вчера от премиера Бойко Борисов, след разговорите между лидерите от Балканската четворка и Нетаняху:

Що се касае до енергийната сигурност, приели сме всички, че диверсификацията е от съществено значение. Неслучайно ние кръстихме нашия хъб „Балкан". Неслучайно ние казваме за този газов хъб, че ще идва и руски газ, и от българските и руски находища в Черно море, втечнен газ от Александруполис и когато стане - и другия подводен газов коридор. Това добре ли е за икономиките на всичките тези страни? Добре е, защото на практика ще имаме избор да купим най-евтиния газ и конкуренцията ще намалява цените, няма да ги вдига. Така че нашият газов хъб, виждате директната връзка за Сърбия, Унгария, Австрия или от Гърция на север,“ заяви българският премиер.

Според израелското правителство EastMed ще бъде готов през 2025 година, но само при условие че окончателното инвестиционно решение бъде взето в началото на 2019-та. Със съдействието на Европейския съюз бяха извършени предварителни проучвания на техническата осъществимост и търговската целесъобразност на проекта. В края на миналата година четирите пряко заинтересовани държави - Израел, Кипър, Гърция и Италия, подписаха меморандум за разбирателство да тласнат напред осъществяването на проекта. Оттогава насетне обаче междуправителствените преговори напредват едва-едва, а те са базата, на която трябва да се опре потенциалният инвеститор.

Къде са подводните камъни, които могат препънат амбициите на Израел и партньорите му да се превърнат в основни източници на газ за Европа?

Дали Източносредиземноморският газопровод ще е жизнеспособен ще решат не правителствата и Брюксел, а пазарните играчи, изтъква Константинос Папалукас - преподавател в Кипърския университет и експерт по газовите пазари в региона.

Основният двигател, който прави един проект жизнеспособен, е цената, която природният газ ще има, щом достигне крайната си дестинация, и колко конкурентна ще бъде тази цена по отношение на цената от други газопроводи, като руските например. Това следят инвестиционните компании, когато преценяват дали да заделят милиарди за осъществяване на проекта.

По предварителни изчисления реализацията на EastMed ще струва 6,2 милиарда евро. Конкуренцията в лицето на „Газпром“, който прави всичко по силите си, за да защити пазарния си дял в Европа, е много силна, изтъкна Папалукас:

Виждате какво се случва с проекта „Северен поток 2“ и с „Турски поток“. През миналата година Газпром увеличи продукцията си с 12 процента и в същото време предоговаря цените и обемите на продажбите.

За прокарването на газопровода ще са необходими 6-7 години. Ще разберем кога можем да черпим от него, когато бъде взето окончателното инвестиционно решение.През март израелският министър на енергетиката изрази надежда, че това ще стане в началото на 2019 година. Днес тази дата не изглежда сигурна, според Папалукас.

„Важно е да се вгледаме какво се случва в страната, която е крайна дестинация на тръбата - Италия. Новоизбраното италианско правителство е под огромен натиск заради бюджетния си план, който среща противодействието на Брюксел, а и заради рейтинговите агенции, които намаляват италианския кредит. Така че има нужда да се подчертае значението на Италия за европейския проект и да се използват всички възможности, за да бъде избегната участта на Гърция. Подозирам, че това е причината, поради която италианското правителство съвсем доскоро поставяше под въпрос Трансадриатическия газопровод.

Като прибавим и споровете между държавите от Източното Средиземноморие за разграничаване на икономическите им зони, предизвикателствата пред EastMed стават твърде много. Далеч по-сигурен изглежда другият начин да се сдобием газ от региона - през Египет. През септември Кипър и Египет подписаха споразумение за прокарване на подводен газопровод от кипърската акватория до Египет.По същото време „Делек“ и „Нобъл Енерджи“ постигнаха споразумението за експорт на израелски газ за Египет.

Също наскоро, египетският министър на петрола Тарик ал Мола декларира готовността на страната си да събира и втечнява природния газ на страните от региона и да го изпраща в Европа, припомни Папалукас.

  Газовата индустрия в самия Египет се развива много бързо след откриването на гигантското находище Зор в изключителната му икономическа зона южно от Кипър. Очаква се да бъдат открити още находища, така че египетските терминали Идку и Дамиета, които доскоро бездействаха, ще заработят отново на пълен капацитет.

„По тази причина и предвид проектите за терминал за втечнен газ край Александруполис и интерконектора с Гърция, потенциалът на България изглежда огромен. Втечнен газ от Източното Средиземноморие може да достигне Европа през Балканите“, аргументира се кипърският експерт.


Още от