"Трудно е да се каже, че го познавам много добре. Ето, снощи прелиствах книгата и си мислех колко нови неща „прочитам“ аз, която съм го превеждала. Имам едно ново преживяване. Почувствах нещо като жажда за още и още Иво Андрич", разказа Ася Йованович в предаването "Графити по въздуха".
По думите й, Андрич е "мек, елегантен, блестящ стилист и разказвач".
Ася Тихинова-Йованович е живяла в Белград 30 години недалеч от дома на писателя. Още пази спомена за него, докато разхождала кучето си в малък парк наблизо:
"Отдалече виждах силуета му – една самотна фигура, един самотен силует. Имаше някаква чудна аура. Дали защото знаех тогава, че е Андрич?"
Ася Йованович е работила в Радио Югославия 25 години като редактор в Българската редакция и преводач. В този период, свикнала с бързите преводи на радиото, опитала нощем да превежда неофициално Иво Андрич, докато работи и за емисии. „Андрич остана някъде закодиран и когато се върна тук, не знам защо протегнах ръка към Андрич. Очевидно някаква вътрешна необходимост.“
Преводачът пречупва автора през своя собствена диоптрия, вярва Ася Йованович: „Може би този Андрич е моят Андрич. Макар че се стремите да останете верни на него. /.../ Когато превеждаш, ти дружиш с този човек. Ставате една невероятна вътрешна близост, макар че преводът е нещо много субективно.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
