Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиона Никова, ДАЗД: Журналистът трябва да мисли първо за интереса на детето, а после за репортажа

Ивайло Спасов, УНИЦЕФ: Сексуалното насилие над деца остава тема табу и обществена тайна

Децата бежанци са сред най-уязвимите, когато става дума за сексуално насилие.
Снимка: БГНЕС

В нашето общество темата за сексуалното насилие над деца остава тема табу, обществена тайна. Това каза Ивайло Спасов от УНИЦЕФ в предаването “Хоризонт до обед“.

По инициатива на Държавната агенция за закрила на детето Асоциацията на европейските журналисти, УНИЦЕФ и Факултетът по журналистика на Софийския университет организират обучение на журналисти, посветено на етичното и щадящо отразяване в медиите на деца жертви на сексуално насилие.

Сексуалната форма на насилие е категорично припозната и отхвърлена от обществото, изтъкна Ивайло Спасов:

“Няма човек, който да каже, че гледа примиренчески на това и, че го допуска за нормално. Въпросът е, че сексуалното насилие над деца остава скрито - зад стените на дома, зад стените на класната стая, зад институцията – там, където са отглеждани деца, скрито в емоционалния, във психическия свят на детето, което преживявайки толкова сериозно престъпление, е възможно буквално да счупи психиката си.“

“Тази роля, тази мисия не е само на един значим възрастен в живота на детето. Това е разговор, който трябва да провеждат и родителите, и учителите, и по-големите братя и сестри с по-малките, и приятелите помежду си“, коментира Спасов и цитира изследване на УНИЦЕФ, показващо, че по темите сексуална култура и здравно образование децата предпочитат да говорят най-вече с други деца и да търсят информация предимно в интернет, което може да бъде опасно.

Медийното отразяване на насилие над деца може да ги дамгоса за цял живот 

Последното нещо, от което дете, преживяло сексуално насилие има нужда, е медиите да ровят в личния му живот, подчерта Ивайло Спасов. Той открои рисковете от ретравматизация за детето от подобен медиен подход, който дамгосва детето и то носи стигмата през целия си живот.

Като най-уязвими за сексуалното насилие групи деца Ивайло Спасов посочи отглежданите в институции, децата с интелектуални затруднения, децата бежанци и мигранти или онези, които са свидетели на друг тип насилие: „Тяхното самочувствие спада. Рефлексът им да се отбраняват или да търсят подкрепа понякога се снижава до минимум. Има ситуации, в които те започват да се примиряват, да приемат това за нормално, а последното, което това общество трябва да приема за нормално – това е насилието над деца под всякаква форма, но най-вече сексуалното насилие.“

“Ако журналист се намира на място и вече има информация за насилие, упражнено върху дете, първото нещо, за което той трябва да мисли, е детето, а не репортажа“, заяви Радиона Никова от Държавна агенция за закрила на детето.

“Първото нещо, което трябва да направи журналистът, е да обясни на самото дете какво ще се случи - че той снима репортаж, че този репортаж ще бъде излъчен, че този репортаж може да бъде видян от по-широк кръг хора, които детето си представя. То може да даде съгласие, но това съгласие трябва да бъде информирано съгласие. Той трябва да вземе това съгласие и от родителите. Ако детето е без родители, трябва да вземе това мнение и съгласие за излъчване от неговия попечител и настойник.“

Думата жертва вече е стигма 

Трябва да говорим за деца, пострадали от насилие, а не за жертви, защото самата дума жертва вече е една стигма, смята Радиона Никова.

Насилието, което минава през интернет, е отделна, съвсем специфична тема, защото тя опира до познанията на родителите за нови технологии, посочи Радиона Никова.

“Проблемът е доколко родителите са готови и доколко съзнават това, че детето се намира в интернет, но е в съседната стая - дали наистина това е една сигурна среда за детето? Колко от тях си дават сметка наистина, че докато държат детето до себе си, но то е на телефона си, то е в контакт с много други хора, които, ако те видят в реалния живот, никога не биха допуснали“, коментира тя.

На сайта на ДАЗД има програма за родителски контрол за сайтовете, които посещават децата. Ако родителите вече смятат, че правата на детето им са накърнени, могат да се обадят на националната телефонна линия за безопасен интернет - 124 123, или на националната телефонна линия за деца – 116 111.

Темата е разгледана в звуковия файл.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!