9
Има една световна организация на луди глави, готови да се откажат от удобства и сън, за да видят, вкусят, изпитат, помиришат колкото може повече от местните нрави в далечни страни или в някое затънтено кътче на собствените им държави. Това е FIJET – световната федерация на пътуващите писатели, в която и аз имам честта на членувам. В българския й филиал АБУЖЕТ заразата с бацила на приключенията е повсеместна и поражда бурна дейност. След като 33-ма си плюха на клавиатурите и описаха по една своя екзотична авантюра в книгата „Магията на пътешествията“, новият им проект е сайтът legends.abujet.net.
В него 16 (засега) писатели ще поместят по едно не особено популярно предание от краищата на България, които са обходили. Поканих Бойка Асиова – журналист, писател, събирач на народни песни и митове. Тя е истински познавач на мястото, където се прегръщат три планини – Рила, Пирин и Родопа и бродят митичните същества, юдите. Помолих Бойка да поясни какво е това - нещо като веда или самодива? Точно! А колко са юдите, никой не знай. Асиова разказва още легендите за двамата братя и главата чесън, за бог Перун и щерка му Перуника… И ни подсеща за кой ли път, че ако искаме да видим дивни красоти и да чуем шепота на преданията, не е необходимо да ходим зад девет земи в десета. Достатъчно е да изкачим близката българска планина.
Как ви звучи кафе, което в суров вид струва 250 долара килото? Предполагам – еретично скъпо. Екзотично. Непостижимо. В България 200 грама се продават за над 300 лева, а някои заведения го предлагат по 60-70 лева чашката. И всичките тези разходи за… кафе, преминало през храносмилателния тракт на симпатичното животинче палмова цибетка. Да, точно това е, което си мислите. Наострете уши и преодолейте гаденето. Време е за вкусната ни рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия.
Едно от най-екзотичните преживявания в Индонезия е чашката копи луак. На място ще го вкусите за 5 долара. Специалното на неговите зърна е, че минават през храносмилателния тракт на двуутробния бозайник – цибетка, който подбира за менюто си само най-узрелите и сочни плодове. Те излизат непокътнати, но обогатени с минерали и витамини от тялото на подобната на маймунче животинка. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата й прилича на метода за ферментация на кафето чрез т.нар. „мокър процес“, в който млечнокиселите бактерии също вземат участие. Зърната се изхвърлят по естествен път, сушат се на слънце, след измиването си имат упойващ аромат, плътен вкус на карамел и ефект на амфетамин. Лично го изпитах – след чашка кафе към пет следобед цяла нощ бродих като прекалил с енергийна напитка таласъм.
Цената на „копито” (това е индонезийското произношение за „кофи”) не е въпрос на прищявка, а на рядкост. Годишно от него се добиват не повече от 230 кг. У нас му казват и лувак, но аз ще се придържам към индонезийската версия. Кафето произхожда от островите Суматра, Ява, Сулавеси в индонезийската част на Малайския архипелаг. Копи луак започнало като хайлазки начин местните да си набавят напитка, без да се катерят по дърветата, а се превърнало, не без помощта на рекламата, в най-скъпото кафе в света. Япония изкупува по–голямата част от реколтата, а в САЩ се изпиват около 50 кг годишно. Необичайният мек карамелен аромат с характерния дъх на земя и джунгла е силно преувеличен. Когато го опитах, се усъмних дали не са ми пробутали менте. Вкусът не беше чак толкова дълбок и подкосяващ, не че беше лош, де.
Всеки има познат, близък или поне е чувал за някого, който отива да се лекува в чужбина. Необходимостта от правилната терапия на точното място е довела до медицинския туризъм. Българските лекари и болници също лелеят да се приобщят към най-предпочитаните за оздравяване места. В студиото е д-р Силвия Паскалева, специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Тя е част от екипа, който създава стандартите за медицински туризъм у нас. Първият ми въпрос към нея бе „Има ли разлика между здравния и медицинския туризъм?“. Оказа се, че – да. Първият е за профилактика, общо укрепване и повишаване качеството на живот, докато вторият си е за лечение. Д-р Силвия Паскалева, която е била лекар и на златните момичета, очертава и географията на медицинския туризъм.
И в това има стереотипи – за онкология се ходи в Израел, Германия, Франция и САЩ, за специфична естетична хирургия – в Бразилия. За какво ще започнат да идват в България, това е въпросът!
