Eмисия новини
от 20.00 часа

Юка-Пека Сарасте: В работата на диригента доверието е най-важно

Диригентът Юка-Пека Сарасте
Снимка: Софийска филхармония

Истинско финландско нашествие организира за почитателите си Софийската филхармония в своя 90-и сезон. Само седмица след легендарния Йорма Панула на диригентския пулт застана и един от неговите най-изявени ученици – Юка-Пека Сарасте, прочут също толкова, колкото състудентите си от Академия "Сибелиус" в Хелзинки Еса-Пека Салонен и Осмо Венске. През февруари ще посрещнем и прочутия с ексцентричността си Лейф Сегерстам, а вече познаваме и младия Саша Мякиля.

Юка-Пека Сарасте, в момента главен диригент на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио в Кьолн, дойде в София със свои подопечни от проекта 'Lead', който има за цел да обучава нови оркестрови лидери. До младежите бяха и техните ментори, които свириха както рамо до рамо с тях в оркестъра, така и като солисти в първата пиеса. Сарасте избра да представи непознато произведение на Моцарт – Симфония-концертанте за цигулка, виола и виолончело (обработка на Филип Уилби) - откритие на виолиста Александър Земцов, когото българската публика вече добре познава. Другите двама солисти бяха цигуларят Теро Латвала и виолончелистът Франц Бартоломей. Последва „Дъмбъртън оукс“ на Игор Стравински и Симфония №1 от Ян Сибелиус. В интервю за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" маестро Сарасте сподели впечатления от работата си тук..

Маестро, за първи път сте в България, как се чувствате, работейки със Софийската филхармония?

Мисля, че оркестърът се справя чудесно – разбира се, музикантите са професионалисти и имат много добри качества. Една от идеите да съм тук е и сътрудничеството с млади студенти – доведохме седем от тях, които обучаваме като бъдещи оркестрови водачи. ‘Lead’ е проект за симфоничен оркестър със специално внимание към младите музиканти, които имат желание и качества да станат по-добри лидери. Организацията ни е базирана в Швейцария и имаме сътрудничества с различни институции там – работили сме в Лозана, а сега - в Женева и Цюрих. Тази година направихме контакт с фестивала "Аврора" в Швеция и сега имаме много планове за подобни колаборации както с професионални, така и със студентски оркестри по целия свят. Най-трудно е да се намери достатъчно време за разработването на този проект, но ние се стараем поне два-три пъти в годината да го осъществяваме, както тук, в София.

Самият Вие как подхождате, когато пред Вас стои непознат оркестър?

Аз смятам, че всичко е малко или много въпрос на установяване на контакт. Разбира се, хората реагират по различен начин и понякога е по-лесно да ги дирижираш, понякога – по-трудно. Но диригентът трябва да грабне вниманието – това е най-важното, когато не познаваш състава. Трябва да си активен и да подаваш още и още информация, която да се натрупа постепенно. Дирижирането е не само физическо, но и умствено занимание.

Задавам Ви този въпрос, маестро, защото съм чувала да казват, че за гост-диригентите е по-лесно – няма нужда да са много взискателни и настоятелни към оркестрантите. Вие от кой тип диригенти сте – стриктен, или приятелски настроен?

Зависи. Разбира се, смисълът не е в това да си стриктен или отстъпчив, а да изградиш някакво доверие – независимо дали си гост, или това е твоят оркестър, доверието е най-важно. При това както те да могат да ми се доверят, така и аз да им имам доверие. И ако нещо се пропука, трябва да го покажеш, да изискваш повече внимание. Затова понякога е много необходимо диригентът да е стриктен, но това е същественото – да е само когато е нужно.


Още от интервюто с Юка-Пека Сарасте чуйте в звуковия файл.

Още от

Последно в

Преди 5 дни Музика
Всички новини в Музика: днес | вчера

Най-четени