3
Парламентът и правителството задържат нива на подкрепа за своята работа, подобни на тези от последните няколко месеца.
Най-одобряван от правителството продължава да е вицепремиерът Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, въпреки че за последния има спад в положителните оценки спрямо октомври.
Регистриран е спад в положителната оценка за работата при президента.
"Отчитаме стопиране на ерозията (в доверието) към ГЕРБ през последните месеци. Правим уговорката, че не става въпрос за предизборна ситуация. Трета политическа сила устойчиво продължава да бъде Движението за права и свободи, като трябва да кажем, че по-отчетлива става разликата с Обединени патриоти", каза за "Хоризонт" Анастас Стефанов от "Тренд". Според него причина за това са вътрешните скандали при националистите през цялата есен.
"Можем да си направим извода, че никой няма интерес от предсрочни избори. Двете големи политически сили отново биха били бонифицирани. Противопоставянето между ГЕРБ и БСП в последната година и половина води до съществено мобилизиране на електората им. Това ще произведе две по-основни сили с две по-големи парламентарни групи. Да не говорим, че в реална предизборна ситуация капацитетът на ГЕРБ за привличане на електорална периферия е по-голям от този на БСП. Така че основно първата политическа сила би имала интерес (от предсрочни избори)", каза още Стефанов.
"Спадът при президента го регистрираме още от началото на есенния политически сезон. Той беше избран от широка амалгама от гласоподаватели на различни политически сили, хора с различни идеи и възгледи. Сред тях имаше поддръжници на ГЕРБ, ОП и т.н. След като президентът все повече се позиционира като противовес на управлението в отсрещния политически ъгъл, най-вече на ГЕРБ, това кара поддръжниците на управлението да не припознават Радев като свой", каза още социологът, но допълни, че доверието в Радев остава високо и по-скоро можем да говорим за "усядане" на политическия му рейтинг. Президентът става част от политическия пейзаж и не е "новият", обобщи Анастас Стефанов.
Предстоящите празници дават лек тласък на повишаване на оптимистичните нагласи (от 46% през ноември до 49% през декември), а песимистите спадат от 42% през ноември до 39% през декември.
37% от българите са на мнение, че 2018 г. е била добра година за България, докато 43% са на обратното мнение. В сравнение с проучването на „Тренд“, точно година по-рано, регистрираме по-лоши оценки в сравнение с тогава, когато повечето българи (47%) са били на мнение, че годината е била добра, докато 36% са я оценили като лоша.
За повече от половината българи (52%) пък 2018 г. е била добра година в личен план, докато за една трета - лоша. Съотношението е сравнимо с оценките в края на миналата година, когато 58% от анкетираните твърдят, че е била добра, докато 31%, че е била лоша година.
За сметка на преобладаващите песимистични оценки за 2018 г., очакванията за 2019 г. са по-скоро положителни - 43% са на мнение, че 2019 г. ще бъде добра година за България, а малко под една четвърт (23%) имат по-скоро лоши прогнози.
Подобни са и очакванията на българите в личен план за 2019 г., като 47% са оптимисти срещу 19%, които са песимистично настроени.
"Януари и февруари са тежки месеци в социално-икономически план, дори без корекция в цените на битово-комуналните услуги. Домакинствата надхвърлят обичайните си разходи и има уязвяване на личната финансова сигурност. Може да очакваме повишаване на песимистичните нагласи, но ако правителството не прави грешки в комуникационно отношение, да произвежда скандали, не би трябвало да очакваме тежки проблеми", прогнозира Стефанов как по-високите цени и сметки биха повлияли на общественото мнение.
Чуйте подробности в прикачения звуков файл.
