„Тази пиеса, както виждате, толкова време не слиза от театралните сцени. Тя и в България има и телевизионна, и театрална доза история. Това в някакъв смисъл е джаз за артисти, артисти, които биха могли да играят в тези обстоятелства и най-доброто, което биха могли да направят и с това се занимаваме всички ние, да дадем възможност на една бляскава трупа да намери поле за своите изяви. В краткия текст към програмката, която съм написал, се опитвам да защитя комедията. Пълно е напоследък с театрални пуритани, които непрекъснато към термина „комедия“ слагат „пошла“ или „елементарна“. Тази комедия не е нито пошла, нито елементарна, тя наистина има една много сериозна театрална биография и наистина е една джаз партитура за артисти. За мен беше удоволствие с трупата на Военния театър да работя върху този текст.
Това е една пародия на сериозния театър на Юджийн О‘Нийл, който по това време шества в Америка. Това е една театрална смешка, една театрална пародия, която няма никакъв друг смисъл освен да забавлява хората, които я гледат. Аз не съм се опитвал да намеря някакъв социален подтекст, защото такъв не съществува. Тя прост е едно бляскаво упражнение за театрални артисти, които биха могли едно известно време да забавляват своята публика.“