„Действителността започва да се променя и да не отговаря на обещанията, които се правят в официалните изявления и документи. Тези ниски разходи за труд всъщност доведоха дотам, че голяма част от българските граждани с образование и с възможности просто предпочетоха да заминат да работят някъде, където заплатите са по-високи“
За предаването „12+3“ по „Хоризонт“ той уточни, че бизнесът „много добре разбира, че с това заплащане не може да се върви напред“:
„Държавата се опитва в някаква степен да направи прехода към по-високо заплащане чрез административни мерки. Въпросът е, че българската икономика е така структурирана, че не позволява рязко да се тръгне към увеличение на заплатите, защото огромна част от българската икономика, за съжаление, разчита точно на евтиния труд, на такива сектори, където разходите за труд са определящи“.
Предприятията с високи разходи за иновации и висока производителност формират много малка част от икономиката, подчерта експертът и обясни, че рекламите към чуждестранните инвеститори, че в страната има евтина работна ръка, са привлекли именно такива, дошли заради по-ниските разходи като аутсорсинг компании и колцентрове.
„От тази гледна точка в момента, когато ние сме направили тази структура на икономиката и виждаме, че тя не е това, което ни задоволява като държава и граждани и искаме се промени, се тръгва по един много драстичен начин. Това увеличение на минималната работна заплата може да го разглеждаме като чисто политически ход в правилна посока, но начинът, по който се прави - този рязък скок с 10% всяка година - води до това, че няма как тази икономика с настоящата структура да реагира толкова бързо и е ясно, че огромна част от икономиката ще загуби своята конкурентоспособност. Ще мине сериозен период от време, преди тази структура се промени. Ние виждаме че тя се променя, между другото“.
Основната сфера на икономиката ни е туризмът – бизнес, който не може да бъде основополагащ за една развита държава, убеден е Войнов и припомни, че чуждите инвестиции и привлеченото ноу-хау са основни фактори за повишаване на производителността, исъщевременно разкритикува:
„Има много силно обвързване между определени бизнес играчи в страната с политическата власт и, на базата на това обвързване, държавата по-скоро играе като лобист на тези големи бизнеси, приемат се през годините множество закони в полза на този или онзи олигарх. Този начин на защита на един вид играчи на пазара, включително и чрез допускане единствено на тях до обществени поръчки за сметка на всички останали, води до изкривяване на бизнес средата“.
Експертът защити позицията на КЕВР за повишаване цената на водата, тъй като са необходими инвестиции във водната инфраструктура:
„В този глобализиран свят разходите за поддържане на някакви инвестиции горе долу са изравнени. Разходите на фирмите за поддържане на тази изключително остаряла инфраструктура в страната са недостатъчни и трябва да бъдат увеличени. Въпросът е как се случва това. В продължение на много години КЕВР потискаше увеличаването на цените - не признаваше инвестициите на тези фирми, които бяха част от ценообразуването на разходите на ВиК-фирмите. С течение на годините обаче, след като КЕВР отказваше да признае тези инвестиции, което неминуемо щеше да се отрази на цената, разходите за инвестиции в страната по отношение на поддържане на инфраструктурата не бяха достатъчни и самата инфраструктура не беше подменяна с тези темпове, с които имаше нужда да се подменя. Така стигаме до един момент, в който задържането на тези инвестиции просто няма как повече да се прави. И управляващи, и регулатори осъзнават, че ако се продължи по тази линия - да се поддържа някаква ниска цена заради социалното спокойствие - в един момента ще останем без вода, защото инфраструктурата няма да издържи. И се налага това рязко увеличение. И на тока сме били свидетели по този метод да се работи и така нататък“.
Войнов коментира, че в глобален план са се случили „много икономически действия и решения, които най-вероятно ще доведат до едно по-сериозно забавяне на икономическото развитие на света през следващата година“, като „за момента говорим все още за забавяне, но няма да бъде изненада, ако се случи и рецесия“.
Бюджетът на България за следващата година, според Войнов, е „изключително оптимистичен“.
„Живеем в такъв район, където нашите основни партньори са страните, които най често изпадат в сериозни кризи – Гърция, Турция, Румъния, която също има много сериозни проблеми. Италия, разбира се и Германия, но там също има едно много сериозно забавяне, така че, като вземем всички тези неща, просто би било изненада, че догодина ще отчетем този растеж, на който свикнахме в последните три години.
"При тази структура на икономиката и при тази обвързаност между власт и бизнес, при нас, за съжаление, тези забавяния на икономическото развитие, тези рецесии, имат много по-силно влияние, отколкото в една нормална конкурентна среда, където бизнесът реагира адекватно на конкурентните предизвикателства“, допълни г-н Войнов.
