Новогодишният фестивал на арабските детски театри, организиран от театър „Елмина“, събра в Яфо театрални колективи от цял свят. Тъй като детската публика бе не само аробоезична, колективите наблягаха на спектакли с по-малко думи, а повече пантомима и мюзикъл, където музиката заличава езиковите различия. Преди всеки от спектаклите палеха свещи за еврейския празник на светлината през най-тъмните дни на годината -Ханука, раздаваха баклави и други арабски сладкиши в чест на празника на рождението на пророка Мохамед, а накрая пристигаше и Дядо Коледа и на тези, които му се радваха, раздаваше бонбони или дребни подаръци. Върхът бе последната вечер. На метри от театъра, на пощада пред часовниковата кула в Яфо, бяха запалени светлините на елхата. Това не е точно дръвче, а висока конусова решетка, с прикрепени по нея елхови клончета, светлинни гирлянди и стъклени топки.
Последният спектакъл на фестивала се наричаше „Чудото“. Това не беше новогодишна приказка, а разказ да проблемите на едно момченце, родено с много малформации по главата и лицето. Наложило се е да му правят поне десетина пластични операции, но въпреки всичко не изглеждало привлекателно, а е на възраст да тръгне на училище. Но децата са доста жестоки и му се подиграват, дори измислят, че ако някой се докосне до него, ще се зарази. Дори единственото момче, което иска да дружи с него, споделя с другите, че вече му е омръзнало да бъде с този изрод. Това се случва по време на карнавал и той не знае, че зад маската на „викащ призрак“, се крие болното момченце. Прибрало се вкъщи, то заявява, че повече не иска да ходи на училище. С много труд майка му и сестра му го уговарят да се върне в класната стая. Там, обаче, той сам се изолира от всички. Но се случва така, че по време на годишната училищна екскурзия(в Израел учебната година за всички деца завършва с различни екскурзии) непознати хулигани нападат един от съучениците, които най-често се подиграват на момченцето. То, заедно с бившия си приятел, се хвърлят да го спасяват. И тогава се случва чудото. Трите момчета стават неразделни.
В залата присъстваше и момченцето, за което е била написана пиесата. То, за съжаление, освен белези по лицето има и други проблеми. Движи се в инвалидна количка. Майка му е известна израелска писателка. По тази история има и телевизионен филм, но спектакъла на арабския театър бе интересно съчетание между куклен театър и живо изпълнение на съвсем млади артисти, с изключение на изпълнителката на ролята на майката на момчето, която е известна актриса. Всички те показаха, че еднакво добре играят , пеят и движат както марионетки, така и големи кукли. Въпреки назидателниядо известна степен сюжет децата, препълнили залата, нито за момент на се отегчиха, активно реагираха на ставащото на сцената, а след спектакъла не бързаха да си тръгват. Искаха да опитат да движат кукли и да попеят заедно с артистите.
