Eмисия новини
от 08.00 часа

30 години след първия протест срещу хлора в Русе - какво помним

Деца, които прикриват устите си с кърпички, на път за училище в Русе през 1989 г.
Снимка: Личен архив на Ася Пенчева


През 2018-та година се навършиха 30 години от първия протест срещу обгазяваното на Русе с хлор, наречен навремето протест на "майките с количките". Тогава 6 жени са повели обществеността на града в първата проява на гражданско общество в годините на социализма. 

Преди 30 години думата "протест" не беше така популярна, както сега. След манифестациите се организират мирни демонстрации в защита на Патрис Лумумба или срещу световния империализъм и всички те са организирани и ръководени от комунистическата партия.  В тези условия действията на шестте русенски жени от озеленителното предприятие "Паркстрой" са не просто смели, а граничат с героизъм, категорична е кореспондентката на БНР в Русе Ася Пенчева. Жените повели първата демонстрация срещу хлорните обгазявания на Русе, остават в историята като "Майките с количките". 

Една от тях - Мария Дуканова - сега е директор на Националното училище по изкуствата "Проф.Веселин Стоянов" в Русе. Пред БНР тя си спомни:

"Трябваше да ходя сутрин на работа, а мъжа ми - следобед  и да се срещнем на средата на пътя, за да си предадем малкото си дете и си спомням време, в което очите ни пареха, а детето беше увито в найлон, защото тогава количките бяха по-елементарни. Спомням си как вървях с количката веднъж, как заваля дъжд и как чорапогащникът ми стана на дупки, защото беше киселинен дъждът от хлора във във въздуха. Спомням си как веднъж взех автобус, за да заведа по-голямото си дете на урок по цигулка и шофьорът спря насред пътя и каза "Не мога повече да продължа, видимостта е невъзможна и ще направя катастрофа". Спомням си как пионерската организация трябваше да върже връзките на пионерчетата, навън беше уникално ужасно. Това нещо оставяше във вкуса ти,  в носоглътката ти, в гърлото ти, някакъв ужасяващо неприятен кисело-странен вкус".

Тази битка едва-едва се промъква в историята. Тя е част от семейните разкази, но до учебниците по демокрация вероятно скоро няма да стигне, а трябва,  смята историкът Веселина Антонова. 

Друга от шестте - Дора Бобева сподели, че не може да си обясни защо събитието е забравено дори от ръководителите на града:

"Ние просто извадихме горещите кестени в онзи момент. Някои просто ни завиждаха и заради това, че всички ние в групата бяхме безпартийни. Това ни даваше основание да говорим и по открити събрания, по събирания... Често партийните членове в нашата фирма казваха: "Завиждаме ви, че можете да говорите това, което мислите".

Още от