Преди 30 години думата "протест" не беше така популярна, както сега. След манифестациите се организират мирни демонстрации в защита на Патрис Лумумба или срещу световния империализъм и всички те са организирани и ръководени от комунистическата партия. В тези условия действията на шестте русенски жени от озеленителното предприятие "Паркстрой" са не просто смели, а граничат с героизъм, категорична е кореспондентката на БНР в Русе Ася Пенчева. Жените повели първата демонстрация срещу хлорните обгазявания на Русе, остават в историята като "Майките с количките".
Една от тях - Мария Дуканова - сега е директор на Националното училище по изкуствата "Проф.Веселин Стоянов" в Русе. Пред БНР тя си спомни:
"Трябваше да ходя сутрин на работа, а мъжа ми - следобед и да се срещнем на средата на пътя, за да си предадем малкото си дете и си спомням време, в което очите ни пареха, а детето беше увито в найлон, защото тогава количките бяха по-елементарни. Спомням си как вървях с количката веднъж, как заваля дъжд и как чорапогащникът ми стана на дупки, защото беше киселинен дъждът от хлора във във въздуха. Спомням си как веднъж взех автобус, за да заведа по-голямото си дете на урок по цигулка и шофьорът спря насред пътя и каза "Не мога повече да продължа, видимостта е невъзможна и ще направя катастрофа". Спомням си как пионерската организация трябваше да върже връзките на пионерчетата, навън беше уникално ужасно. Това нещо оставяше във вкуса ти, в носоглътката ти, в гърлото ти, някакъв ужасяващо неприятен кисело-странен вкус".
Тази битка едва-едва се промъква в историята. Тя е част от семейните разкази, но до учебниците по демокрация вероятно скоро няма да стигне, а трябва, смята историкът Веселина Антонова.
Друга от шестте - Дора Бобева сподели, че не може да си обясни защо събитието е забравено дори от ръководителите на града:
"Ние просто извадихме горещите кестени в онзи момент. Някои просто ни завиждаха и заради това, че всички ние в групата бяхме безпартийни. Това ни даваше основание да говорим и по открити събрания, по събирания... Често партийните членове в нашата фирма казваха: "Завиждаме ви, че можете да говорите това, което мислите".
