Eмисия новини
от 09.00 часа

Коминочистачът ветеран Жоро Чолаков: Още 50 години ще има хляб за ентусиастите

Занаят не се подарява, но се предава - на хора, които го усещат, казва майсторът, който оставя след себе си добри ученици

Снимка: БГНЕС

Доставям топлина на хората, приятно ми е, казва 66-годишният Жоро Чолаков, коминочистач по професия и призвание.

Завършил минно инженерство, работил 6 години по специалността, но през 1988-а се захваща с тайните на комините и това продължава до днес. 

Не счита професията на коминочистача за отживелица и вярва, че в България поне още 50 години ще има хляб за ентусиастите:

„Усещането е друго – не е като бюрото: да седиш на едно място. Тук всеки ден си с различни хора. Вече и името работи за мен. 27-28 години съм в тази професия и ми е приятно, когато една баба с две ватенки, моли ми се на 31 януари, отивам и тя хвърля след почистването на комина ватенката и ме целува и плаче… Освен тези пари, дето получаваш, виждаш, че му връщаш на тоя човек едва ли не живота и е приятно…“

Занаят не се подарява, но се предава - на хора, които го усещат, смята Жоро Чолаков и хвали ученика си Владимир Тодоров, че вече е по-добър от него. „Този Владо явно обича като мен професията си и съм радостен, че това след мен ще остане.“

Оказва се, има и фалшиви коминочистачи – псевдо коминочистачи, които се обличат и застават някъде на оживено място, за да ги почерпят, разказва Жоро Чолаков: „Те, всъщност, не са работили. Само сложили само един цилиндър там или нещо. Както във всички професии има фалшиви неща, така и в нашата.“

Цилиндърът и бомбето са неизменен атрибут на професията. Жоро Чолаков спазва вековната традиция. „Има и легенди как коминочистачът спасил някаква дама. Тръгнал да пада, тя го е хванала. XIII век в Англия. Тя го е хванала, след това се влюбили, оженили се.“

А тук и до днес някои съседи си правят лоши шеги – запушват комина на съседа, обяснява коминочистачът. „Аз го изчистя. След една седмица вика: „Не тегли“. Връщам се – той пълен с вестници.“

Някога в София, в началото на XX век, коминочистачите са били на почит. „По "Дондуков", като почнеш, тоя район – имало е там да палят фенери вечерно време. И всяка година, щом мине сезонът – това е било условие, както е в Европа сега, от стари софиянци съм чувал - лятно време тоя коминочистач в тоя район...“

Има много тайни за отпушване и на най-проклетите комини, загатва Жоро Чолаков. 

Лятото е сезонът, в който трябва да се прави профилактика на съоръженията. В Европа самите общини подсещат собствениците да почистват димоходите. 

Жоро Чолаков продължава да мечтае и у нас да има гилдия на коминочистачите. „В Австрия градски коминочистач, квартален – те са цяла гилдия. В България няма, няма и задруга“, казва коминочистачът ветеран и дава пример как е организирана работата в Чехия, Унгария и Румъния.

Цялото интервю е в звуковия файл. 
Още от

Последно в Любопитно

Всички новини в Любопитно: днес | вчера

Най-четени