Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ицхак Сапорта: Вълненията в Европа са плод на глобализацията

Протестиращи „жълти жилетки“ в Париж направиха барикада и я подпалиха.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Вълненията в Европа са плод на глобализацията, каза пред БНР Ицхак Сапорта, който завежда катедра в Телавивския университет и работи по теорията на протестните движения.
     

„Ниските слоеве почти не познават положителните ѝ страни, но са потърпевши от скъпотията и емигрантската вълна, доставяща евтина работна ръка. Това предизвиква както уличните протести, така и тероризъм, пряка последица от войните вън от Европа. В Израел протестите започнаха от вестта за предстоящо поскъпване на електроенергията и стоките от първа необходимост. Във Франция - за цената на бензина. В основата са хората от периферията - географска и социална“, коментира той в предаването „Хоризонт до обед“.

Според него и най-добре подготвеният протест не може да продължи дълго: „Не повече от няколко седмици или месеци. Протестиращите трябва да изградят структури, които след края на уличните вълнения да следят за изпълнението на исканията им. Ако оставят на държавата, целите им ще бъдат подменени“.

Сапорта подчерта, че не социалните мрежи изкарват демонстрантите по улиците, а напротив.

„Хората четат за недоволството и поставят лайкове под текста. Смятат, че вече са изразили своето отношение и не е нужно да излязат на площадите. Но виртуалните недоволства не са достатъчно ефективни. Лидерите в мрежата далеч не са толкова свободни, та да изразяват всичко каквото мислят. А и самите комуникационни платформи са част от системата, срещу която са протестите. Все пак медиите (не само новите) могат да увеличат недоволството или да го тушират. По време на Арабската пролет в Египет, социалните мрежи много допринесоха хората да излязат на площадите. Но сме свидетели, че след протести от този вид няма радикални промени, а временни“.

Всяко недоволство, дори надпартийното, е политика, категоричен е Сапорта и добави мнението си: „Въпросът е дали демонстрантите използват политиците или политиците ги използват. Ако изобщо ги загърбят, се получава оксиморон: политически протест без политици. Част от организаторите на уличните вълнения се насочват към политическа дейност, уж за да отстояват „отвътре“ интересите на протестиращите. Но всяка от групите демонстранти има свои приоритети и няма консенсус за единен списък от искания. Други политици - популисти искат, чрез присъствието си на улицата, да увеличат електората си. В същото време собствените им интереси ги възпирате да гласуват закони, които да предотвратят недоволството“.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл. 


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени