13
"Целта е да проверим дали нашето село се възражда и дали българите все още имаме връзка с ценностите, които са в основата на селския начин на живот, които са ни съхранили в най-трудните времена", обяснява Гавраил Гавраилов от сайта Rural Balkans.
През 2018 се посветихме на много екстравагантен проект- календар на българските занаяти, разказа той. „Започнах този проект с нагласата, че занаятите постепенно умират, но докато пътувахме, осъзнах, че все още има хора, които ги практикуват и съхраняват нашия културен модел.“
Интересът към селото е прикован в селския туризъм, но покрай туристическите услуги се възраждат и други интересни неща, свързани с характерната за определени региони кухня, раждат се много нови кулинарни фестивали, споделя впечатленията си Гавраил Гавраилов, който изследва българското село като психолог и пътешественик.
Повечето занаятчии са в градовете, по селата почти не са останали практикуващи майстори. Според Гавраилов, обаче, е очевидна тенденцията млади хора от големите градове да се заселват в селата и да се опитват да възраждат местните общности.
Първият гост занаятчия в поредицата "Има ли мегдан" - Веселинка Кръстева от Варна е майсторка на плъстенето на вълна. Тя е учител по руски език от 38 години. Вярва, че плъстенето дава възможност през класическата техника да се създава съвременно изкуство в тъканите.
Плъстенето е по-старо от тъкачеството и плетенето
"Плъстенето е най-старият занаят за създаване на тъкани. Възникнало е много преди тъкачеството и плетенето. Възрастта му е 7-8 хиляди години", казва Веселинка Кръстева. По думите й, съвременните занаятчии използват тези стари техники, за да създадат нещо ново и креативно, което удовлетворява съвременния човек.
За плъстенето не се изисква прежда, а само сурова вълна, необработена и непредена. Тя се нарежда по специален начин и търпи украси от различни естествени материали – коприна, памук, копривени, бамбукови влакна, въвежда в тайните на плъстенето Веселинка Кръстева. „И се получава една много красива материя с помощта на вода и сапун.“
„Вълната предполага изделия уникати. Работейки с вълна, не можеш да повториш абсолютно нищо“, допълва Веселинка Кръстева.
Димитър Мирчев е тюфекчия. Тюфекчия е стара турска дума – идва от тюфек – пушка, тоест, пушкар или оръжейник, пояснява той. Занимава се с ремонт и реставрация на старо оръжие и направа на реплики от оригинални оръжия - от края на 18-и и началото на 19-и век и от времето на Руско-турската война. До този занаят го довело увлечението му по системата на старите оръжия.
„Винаги съм бил закърмен с българското, с възрожденското, с борческото на българина", признава тюфекчията, който е родом от Батак, но майстори оръжията си в Златоград.
Сега оръжията, които разработва, се използват за исторически възстановки и културни цели. Повечето от репликите се ползват от гайдарски състави, изпълняващи фолклорни мелодии, по време на които се гърми.
От година на година тюфекчиите намаляват
На 5 май в Златоград има празник на родопското чеверме. Колкото са чеверметата, толкова са и гайдите, разказва Димитър. "Тогава може да се видят в действие оръжията, които правим, да им се чуе гласът, съчетан с мелодията от гайдите", добавя той.
От година на година тюфекчиите у нас намаляват. Димитър Мирчев обаче познава поне неколцина. „Този занаят отива към своя край“, признава с тъга тюфекчията от Златоград. Той прогнозира, че много занаяти ще изчезнат, а след себе си ще оставят само материалните следи на изработеното.
Още от първото издание на "Има ли мегдан" слушайте в звуковия файл.
