„… Радиото беше на голема почит тогава. То тогава и се въведе. Много скоро се въведе и аз съм назначена от първия директор на Радиото Панайот Тодоров – Сирак Скитник. Той ме много обичаше. Аз си мислех, че нема да бъда назначена, защото бех много беден човек, а в радиото виждах все по- такива, издокарани. Викам: ами нема да ме държат сигурно много…“
Първото излъчване на епизод шест: „Един живот“ на документалния сериал „Радиото“ е на 8 март 2010 в 10.30 часа.
Записът с главния герой на епизода Александра е направен в следобеда на 19 февруари 2010 г. В началото на онзи следобед все още не знаехме, че предстои 54 минутен запис, който не само ще е абсолютно достатъчен за самостоятелен епизод на документален сериал, чиято стратегия до този момент, а и на ниво авторски замисъл, беше създаване на аудио с размерите на галерия, с десетки и стотици гласове.
Александра по онова време беше на 94 години и от година живееше в старчески дом в покрайнините на София. Тембърът на гласа ѝ, начинът на изразяване, смисълът на казаното и надникването в пропастта на много неказани истории, изборът на прилагателни, пресекливият ритъм на изговаряне на думите и многобройните елиптични изречения бяха зашеметяващи. Всички тези детайли на едно общуване, което се случва на много нива и се случи и на най-въздействащото, нивото на емоциите, направи този следобед изключителен.
Дните от 19 февруари до 7 март бяха трескави. Как без да изгубим нищо, нито нюанс, нито автентичност, нито индивидуалност на своя 94-годишен протагонист, да разкажем последователна история, която е най-напред история на един живот.
След това е история за радиото. За България. За човешкия живот.
Епизод 6 получи Наградата на Съюза на журналистите в България през 2010.
„… И като, като видяха, че….ох!, че първа съм издържала, директорът на Радиото рече: Слушай, момиченце, ти искаш ли да работиш в Радиото или искаш да бягаш от нас? Аз викам: Радиото обичам, защото е културен институт. И аз тепърва смятам да се боря за културата…“
