Чуйте интервюто с професор Галина Лардева, куратор на изложбата „Необозримо за Кольо К.“
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Ретроспективна изложба „Необозримо за Кольо К.“ в Градската художествена галерия в Пловдив събра десетки колеги, приятели, почитатели на личността и изкуството на художника Кольо Карамфилов. И веднага потърсих думите, които написа Йово Панчев, при новината за кончината на артиста през 2014 година: „Мотивите на Кольо: спящите глави, които раждат светове, ангелите, озарените лица, страданието на света и крехкостта на човека, приказното в света и търсенето на следи за божествения ни произход. Те се обединяват от междинността, където човек остава завинаги – между себе си и света, в тази междинност, където крилата на ангели се бори с тежестта да бъде човек… Кольо успяваше да подпалва хората, с които общуваше. Като в „Жертвоприношение“ на Тарковски, негов любим режисьор, този пожар беше силен и пречистващ и освобождаващ… В работите и в живота на Кольо всичко преминава през сърцето, през опорната точка на човека като носител на Бога. "Планина от ориз в средата на железен креват. Планината остава“. Наистина в тези думи е изразено кратко и ярко същественото в работите и личността на Кольо Карамфилов. След всяка среща и разговор с него, докосването до неговия слог и фантазия, те караха да ставаш друг, да бъдеш различен, да се извисяваш по някакъв начин. Кольо наистина винаги ще бъде бъдещето. И сега в тази разностранна и показваща жанровете и посоките, в които той създаваше преобразяваше кодовете и знаците и цивилизационната същност на човека, докосването до тази образност те кара да бъдеш жив и истински. Всичко при него е освободено, фантазно и реално, драматично и приказно, в същото време леко и тотално. В произведенията му стои едно „дълго време“, като ключ от образите по стените на египетските храмове и пирамиди, през иконата и ренесансовата рисунка, до качествените смислови находки в съвременното изкуство.