По всичко личи обаче, че далеч не само социалното недоволство изкара хиляди унгарци по улиците. На митингите в Будапеща бяха издигнати плакати с надпис: „Стоп Орбан“. Оказа се, че „робският закон“, както опозицията нарича промените в трудовото законодателство, се оказа капката, която преля чашата на търпението.
„Този закон изведнъж придоби неочаквано значение за опозицията, синдикатите и цялото гражданско общество. Такова обединение в Унгария не се е случвало скоро и е истинска рядкост. На митингите говорят политици от целия политически спектър - от крайнолеви до крайнодесни“, коментира пред БНР Пирошка Бакош.
„Така че наистина може да се каже, че протестът е насочен срещу управлението на партия „Фидес“ на премиера Виктор Орбан“, добави Бакош, говорител на първото унгарско европредседателство през 2011 г.
Анализаторът Габор Дьори от института Policy Solutions обаче е скептичен, че протестната вълна може да помете правителството.
„Мисля, че невъзможно да се прогнозира дали протестите ще окажат ефект върху правителството. Смятам, че това е по-скоро малко вероятно“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
„Правителството много рядко променя курса. Това се случва или под натиск отвън, или при много интензивни протести. Един от малкото примери е, когато искаха да въведат „интернет такса“, срещу която имаше масово недоволство. Другият - когато искаха да забранят на магазините да работят в неделя. И двете идеи бяха изоставени от правителството. Сега обаче не виждаме толкова голям натиск от страна на обществото, протестите нямат чак толкова голяма подкрепа“, добави Дьори.
Според него в тази среда, когато решенията са еднолични – вземат се от премиера Виктор Орбан, правителството няма да се откаже от промените.
След директната намеса на правителството в медиите в Унгария последва натиск върху интелектуалци и учени, несъгласни с управлението на страната.
„Той прави съществуването им невъзможно, като им режат субсидиите. Свободните артисти се борят за оцеляването си“, каза журналистката Агнес Сабо, която днес живее и работи в Берлин, описвайки ситуацията в областта на културата в Унгария.
През септември Европейският парламент гласува с голямо мнозинство да се задейства чл. 7 от Договора за ЕС срещу Унгария, което може да доведе до това страната да изгуби правото си на глас в Съвета на ЕС. Причината - абсолютно несъвместимите с основните принципи на ЕС атаки на премиера Виктор Орбан срещу съдебната власт, медиите, академичните среди и мигрантите.
„Така или иначе процедурата по член 7 вече е в ход. "Робският закон" е вътрешнополитически въпрос… Съдържанието на закона е изключително непопулярно, но самото то не погазва демокрацията. Европейската комисия така или иначе води разследване заради притесненията около качеството на демокрацията в Унгария.“, посочва Дьори.
„Особено остра е критиката спрямо медийната политика на Орбан, и то не само по отношение на държавните радио и телевизия, а и по отношение на комерсиалните медии и частната преса. В болшинството си те са собственост на приближени до управляващите бизнесмени. А с това е свързано и негодуванието на хората срещу ширещата се корупция в Унгария. С просто око вече е видно, че в обкръжението на премиера и партията му расте броя на милионерите“, каза от своя страна Бакош.
Според него предстоящите през май избори за Европейски парламент „няма да могат да променят констелацията в Унгария“. „Но има сигнали, че опозицията се опитва да състави обща листа за ЕП. Сред унгарците също расте надеждата, че опозицията може да се обедини и да се превърне в реална политическа алтернатива на Виктор Орбан“, добави той.
Въпреки че протести има и в други европейски страни, като тези на „жълтите жилетки“ във Франция, политическият анализатор Габор Дьори не вижда достатъчно прилики между отделните протести, за да се превърнат те в общо движение.
„Има прилики и има много съществени разлики. Мисля, че и двете неща са очевидни. Ако говорим за приликите, протестите във Франция също започнаха като социално недоволство, но всъщност има много повече зад тях. Разликите обаче са много повече - например в хората, които излизат да протестират. Във Франция има населие, докато тук протестите са мирни. Всъщност, това е и една от характеристиките на унгарските протести, докато френските - със сигурност ще бъдат запомнени с погромите през нощта“, каза Дьори.
