Eмисия новини
от 17.00 часа

Пътят на Пловдив и на Европейската столица на културата

Триизмерен знак с размери 2 на 6 метра бе монтиранв центъра на Пловдив по случай обявяването на града за Европейска столица на културата.
Снимка: БТА

 „Ние сме всички цветове”, е спектакълът който тази вечер ще събере над 1500 участници от България и чужбина. Откритата сцена с 30 метрова светеща кула очакваме да е цветна и мащабна метафора на всички теми от програмата на „Пловдив 2019“ и мотото „Заедно“.

Вълнението е голямо и обяснимо, защото Пловдив е първият български град, който става Европейска столица на културата 34 години след създаването на тази инициатива от Мелина Меркури и възникването на това звание.

Незабравимата гръцка актриса, която става световно известна с филма „Никога в неделя“, режисиран от съпруга ѝ Жул Дасен, емигрира след военния преврат в Гърция и посвещава времето си да информира Западна Европа и света за хунтата. След като се връща в Гърция, става министър на културата в правителството на Андреас Папандреу и през 1985-а инициира формата Европейска столица на културата.

Ефектът от титлата „Европейска столица на културата“ е  голям - не само в културно, но и в социално и икономическо отношение, както за града, така и за региона. Затова миг като този, когато Пловдив беше обявен за победител в състезанието с останалите български градове, остава в историята.

Пътят до избора не бе лесен.

„Не е достатъчно един град да е хубавичък и известен, за да стане Европейска столица на културата. А да покаже, че се нуждае от тази титла, за да подсили някои аспекти от града, които са били неглижирани, да постави акцент и да направи нещо добро в перспектива за своите граждани.“ Това обясни пред БНР Надя Гриццо, която консултира екипа на Пловдив от далечната 2012-а.

„Споделям отношението, което имате към Пловдив като един от най-старите градове в България, но видян откъм Германия например, бих казала, че не са много моите познати и приятели, които наистина знаят какво изпускат, като не са идвали в Пловдив. Точно затова е важно един град да е Европейска столица на културата“, добави Гриццо, която е базирана и преди това е работила и по кандидатурата на германския град Есен, който през 2010 г. беше Европейска столица на културата.

Важно е и да не забравяме за темите, идеите и енергията, които отличиха Пловдив от останалите български градове - проектите в Столипиново, Тютюневите складове, островът Адата в река Марица. Точки на съприкосновение с проблеми, защото изкуството е призвано да донесе и социална промяна. Нещо, в което вярват в Европа.

Титлата не е просто значка на ревера на кмета, каза градоначалникът на Вроцлав Рафал Дутчевич в интервю за БНР през 2016 г., когато полският град бе Европейска столица на културата (ЕСК).

„Посланието, което искаме да отправим, е, първо че Европа е нещо голямо и смислено. Второ - ще цитирам думите на един полски епископ, който праща писмото, което заляга в основите на помирението между Германия и Полша след войната - “Ние ви прощаваме, и искаме прошка”, каза Дутчевич.

На фона на оплакванията и критичните остроумия в социалните мрежи към Пловдив Европейска столица на културата трябва да бъде отбелязано, че на Пловдив ЕКС 2019 се радват повече от вън.

Директорът на артистичната програма „Болкан трафик“ на един от най-големите центрове за изкуство „Бозар“ в Брюксел, Никалъс Виърс, каза преди няколко месеца, че „Балканите са бъдещето на културата в Европа“.

„В България - вие идвате от комунистически режим и новото поколение израства с това и знае че трябва да мисли за културата със собствени средства, при бедни фондове за култура и че трябва да преосмисли и преоткрие културата“, добави той.

Защото има разлика между пари и вдъхновение, между строителство и изкуство, между ремонти и арт инсталации, между политици и артисти.

Дали парите са закъснели, защо ремонтите на улиците продължават, защо кино „Космос“ е все още в руини, защо изгоряха тютюневите складове, как така има частен остров и дали са потърсени собствениците, има ли зали - са въпроси за пари и управление. Въпроси към общината.

А какво ще видим на сцената - е въпрос към арт-програматорите, артистите и творците.

И още по разликите. 

Каква е разликата между Матера - италианския град, който точно след седмица на 19 януари ще открие своята година като Европейска столица на културата, и Пловдив. 

Отговорът на Светлана Куюмджиева - артистичен директор на Пловдив 2019.

„Основната разлика е, че кандидатурата на Матера бе заедно с целия регион Базиликата. На чисто оперативно ниво е, че тяхното законодателство позволява да правят директни възлагания в процеса на програмиране. Т.е., те свободно могат да избират партньорите, с които да работят. Докато при нас целият процес минава през отворени покани и процедури по закона за обществените поръчки“, каза тя.

Чуйте целия репортаж в звуковия файл.
Още от

Последно в Репортажи

Всички новини в Репортажи: днес | вчера

Най-четени