Дълго време Германия не беше убедена в упреците на САЩ и НАТО, че Русия не спазва договора за забрана на ракетите със среден обсег. Става дума за един от най-значимите договори за гарантиране на мира в света, сключен на 8 декември 1987 г. от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Това споразумение е първият изпълнен със съдържание договор за разоръжаване, защото слага началото на разведряването в света.
В навечерието на 30-та годишнина от подписването му сегашният американски президент Доналд Тръмп обвини Русия, че не се придържа към споразумението и постави на Кремъл 60-дневен ултиматум да унищожи ракетите си „Новатор 9M729“. Месец преди изтичането на ултиматума германският външен министър Хайко Маас препоръча на Москва не само да се лиши от тези ракети, но и да даде неоспорими доказателства за това.
В интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ руският експерт Андрей Кортунов каза, че контролът над въоръженията не е сред приоритетите на администрацията на президента Доналд Тръмп, а Китай не е готов да се присъедини към евентуално ново руско-американско ядрено споразумение.
С него разговаря кореспондентът ни в Москва Ангел Григоров.
- Андрей Вадимович, наскоро германският министър на външните работи Хайко Маас заяви, че ключът за спасяването на Договора за ракетите със среден и малък обсег е в Москва? Така ли е в действителност?
- Ако договорът е двустранен, то вероятно има най-малко два ключа. Единият е в Москва, а другият - във Вашингтон. По принцип договорът може да бъде спасен. Даже днес. Макар че днес е по-трудно, отколкото например преди половин година, доколкото дискусията около договора придоби ярко изразен политически характер. Специалистите знаят какво да правят. Знаем какви са претенциите на САЩ към Руската федерация по отношение на изпълнението на договора. Знаем и претенциите на Русия към САЩ. В самия договор са заложени механизмите и процедурите, които биха позволили премахването на тези претенции. При условие, че е налице желание за съхраняване на договора.
За съжаление не съм убеден, че има такова желание, особено от американска страна. Имах възможност да обсъдя този въпрос с г-н Болтън, когато той беше в Москва. Разбрах, че става дума не за възможни нарушения от страна на Русия, а за това, че настоящата американска администрация като цяло не е много заинтересована от контрола над въоръжаването като цяло.
- Означава ли прекратяването на Договора за ракетите със среден и малък обсег начало на нова надпревара във въоръжаването?
- Не мисля, че гонката във въоръжаването ще продължи през XXI век във вида, който я познаваме и помним. И Русия, и Съединените щати вече имат съгласувани, утвърдени и донякъде осъществени програми за модернизацията на стратегическите арсенали. Ще има друга гонка във въоръжаването. Тя ще бъде качествена. Ще се повишават точността и мобилността на системите. В ядрената сфера все повече ще се използват елементи на изкуствения интелект. Ще се развиват космическите оръжия заедно с ядрените. Ще се използва кибероръжие. Тази гонка във въоръжаването безусловно е не по-малко опасна от това, което сме виждали. Тя ще се развива по свои правила и закони, много различни от правилата и законите на XX век.
- Защо президентът Тръмп реши да изтегли Съединените щати от договора?
- Струва ми се, че Съединените щати стават все по-загрижени заради растящите ядрени възможности на Китай. И не само на Китай. Има редица други страни, които активно развиват балистични технологии именно с малък и среден обсег. Можем да говорим за Северна Корея, за Иран, за редица арабски държави. Мисля, че при тези условия, когато все повече страни получават достъп до такъв тип балистични технологии, Съединените щати не биха искали да останат с вързани ръце. Наистина се получава малко несправедливо. Съединените щати и Русия са ограничени в този клас въоръжения, а всички други страни нямат такива ограничения. Това е конкретният военен аспект. Но има и друг, по-широк аспект. Той е свързан с това, че администрацията на Тръмп изобщо не обича никакви ограничения. Особено ограничения, които са били съгласувани и утвърдени от неговите предшественици. Затова не му харесва договора за стратегическите настъпателни въоръжения. Той беше подписан от Обама и следователно е лош. Договорът за ракетите със среден и малък обсег е бил подписан преди 30 години и поради това се разглежда като остарял. Мисля, че за администрацията на Тръмп контролът над въоръженията не е приоритет.
- По време на голямата си годишна пресконференция в края на декември президентът Владимир Путин каза, че ако договорът не може да бъде спасен, то тогава трябва да се търси предоговаряне, да се включат и трети страни. Значи Путин е съгласен с колегата си Тръмп.
- Съгласен е с него частично. Въпросът не е в това да се запазва договор, който е остарял. Въпросът е дали си струва да разрушаваме договора, преди да сме създали нещо ново. Американците ни казват: Не се страхувайте, нямаме намерение да разполагаме никакви ракети в Европа. Получава се малко странна ситуация. От една страна Съединените щати излизат от договора, а от друга фактически продължават да го спазват. Ако е така, то излизането от договора не е стратегическо решение, свързано с интересите на националната сигурност, а политическо решение. Едва ли такава политика може да се смята за разумна.
- Готов ли е Китай да се присъедини към евентуално ново руско-американско ядрено споразумение?
- Естествено Китай не е готов. За това има обективни причини. Първо, китайците казват, че развиват свои ядрени системи, но в сравнение с ядрения арсенал на Русия и на Съединените щати това е много скромен ядрен арсенал. Затова първо се спуснете до нашите равнища, което означава минимум още няколко сериозни договора за съкращаване на стратегическите въоръжения, а след това можем да говорим за евентуалното ни включване в този процес. Това е първият китайски аргумент. Вторият, за който обикновено не говорят, но също е очевиден е, че именно ракетите със среден и малък обсег са основата на ядрения арсенал на Китай.
- Какво трябва да направи Русия от гледна точка на дългосрочните си стратегически интереси: да се впусне в нова надпревара във въоръжаването или да се стреми към подписването на ново споразумение?
- Казвате интереси, но интересите биват различни. Има политически интереси, има и военни. И те се постигат по различни начини. От гледна точка на военните по-добре би било да има договор, но сигурността може да бъде гарантирана и без него. Ако говорим за политическата част, то договорът, разбира се, е много важен. Това е фундаментът на съвременната система за контрол над въоръженията. Без договора за ракетите със среден и малък обсег ще бъде много трудно да съхраним договора за стратегическите въоръжения. Без договора за стратегическите въоръжения, то не е ясно с какво ще отидем на поредната обзорна конференция за неразпространение на ядреното оръжие през 2020 г. Това дава определени стимули за онези страни, които биха искали да се сдобият с ядрено оръжие. Ако вие не сте готови да съкращавате арсеналите си, вие, които притежавате 90% от ядреното оръжие в света, какво тогава искате от нас? И какво морално право имате да твърдите, че Северна Корея или Иран не трябва да разработват ядрени системи? Може да започне верижна реакция по разрушаването на целия режим на контрол. Не само двустранния, но и многостранния. Разрушаването на режима, разбира се, повишава рисковете. Ядреното оръжие може да попадне в ръцете на терористи. Възможно е начало на ядрен конфликт заради техническа грешка или човешки фактор. Има много фактори, които повишават риска от ядрен конфликт.
Чуйте интервюто в звуковия файл
