Пет нови скъпоструващи молекули за мултиплена склероза, астма и оноклогични заболявания ще се наблюдават през 2019 година за ефекта от тяхното приложение върху тежко болни пациенти. Това каза пред "Хоризонт" проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране. Главната цел за проследяването на терапевтичния ефект от дадено ново лекарство е да се избегнат в бъдеще нежелани лекарствени реакции върху пациентите и да се установи действат ли лекарствата и дали ефектът от лечението е съпоставим със стойността им, посочи професор Данчев:
„Първите 13 молекули бяха определени в края на декември миналата година. Фирмите получиха своевременно критериите за проследяване и болничните заведения, в които ще се проследява. Това е съобразено с европейските тенденции, тъй като в последните години в Европа се наблюдава много бързо навлизане на нови молекули и това често води до недостатъчно добре проучен ефект и нежелани ефекти“.
Проследяването продължава 3 години и се извършва за първи път у нас. Молекулите са от така наречената „таргетна терапия“ и твърде често става дума за терапия от втора и трета линия, обясни медикът. След 3 години ще бъде направена преценка дали молекулите остават в позитивния списък.
„Не сме включили нито едно лекарство в приложение 1 на позитивния лекарствен списък без положително становище от Касата. На всяко наше заседание присъства представител на Касата. Той няма право на глас, но има право на мнение“.
Здравният икономист Аркади Шарков е категоричен, че бъдещето за ефикасна лекарствена политика е в прилагането на оценка на здравните технологии и тригодишна проследяемост от ефекта на новите молекули.
„Ключово е и въвеждането на електронизация в това здравеопазване“.
Директорът на Университетската болница за онкологични заболявания д-р Стефан Константинов заяви, че проследяемостта на ефекта е от ключово значение за рационалното използване на средствата в здравеопазването.
