В последния възможен срок за внасяне на предложения между първо и второ четене на Изборния кодекс, в деловодството на Народното събрание са постъпили девет законопроекта. ГЕРБ предлагат да отпадне забраната за публикуване на социологически данни в изборния ден. От БСП ще се борят с т. нар. "мъртви души" в публичен регистър на избирателите, а от ДПС настояват след евровота за всички следващи избори масово да се въведе машинното гласуване.
ГЕРБ предлагат и механизъм за обжалванията, като предлагат Върховния касационен съд да може да ги връща и Централанта избирателна комисия да може да взима повторно решение с обикновено мнозинство.
БСП са внесели три законопроекта, с които настояват изчистване на т.нар. "мъртви души" в публичен регистър на избирателите, както и Централната избирателна комсияи да определя номерата на политическите сили в бюлетината чрез жребий, като ги обявява не по-късно от 31 дни преди изборния ден. ДПС внася изменения, които предвиждат за евровота ЦИК да въведе поетапно машинно гласуване в определени от нея секции, но не по-малко от половината от общия брой секции и масово машинно гласуване за всички следващи избори с изключения на секциите, предвидени от закона. От Движението предлагат и увеличаване на прага на преференцията, видеонаблюдение през целия изборен ден, за разлика от партия "Воля", които искат видеонаблюдение само при броенето на бюлетините в края на изборния ден. Традиционно ДПС искат и отпадане на забраната на агитация на чужд език. В предложенията за промени в Изборния кодекс се включват и депутати от партия "Атака", които предлагат пред изборните помещения и в кабините за гласуване да има табло с информация, на което да са изписани кандидатите и след тях коя политическа сила ги е предложила.
Предложение номерата пред политическите формации в бюлетината да се различава с тези за преференцията не е постъпило от страна на ГЕРБ, но това ще стане в правната комисия по време на второ четене на Изборния кодекс, увери за "Хоризонт" председателят й Данаил Кирилов
Да отпадне забраната за публикуване на социологически данни в реално време в печатните, електронните и информационните медии в изборния ден. Това изменение в Изборния кодекс са внесли депутати от ГЕРБ.
В мотивите на вносителите се подчертава, че промяната се внася заради наложилата се практика в различни социални мрежи през целия изборен ден да се публикуват данни, което пораждало неравнопоставеност между тях.
Изменението е мотивирано и с данни от доклад на Централната избирателна комисия (ЦИК) в периода 2015-2017 г., че ЦИК е била сезирана с множество сигнали за публикуването и оповестяването на резултати от социологически изследвания в деня преди изборите и в изборния ден. Те се появявали в страниците на търговски електронни медии, както и чрез препращането към профила на доставчиците на такива медии в социалните мрежи, като в значителна част от случаите оповестяването на данните от социологическите проучвания се представя под формата на алегорични образи на предмети, животни, населени места и други.
Според вносителите с отпадането на забраната ще има равнопоставеност между всички медии.
В действащия сега Изборен кодекс резултатите от социологическите проучвания се оповестяват след 20.00 часа на изборния ден, а при нарушения се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. Тези санкции обаче не могат да се налагат, тъй като в социологическите данни, които се публикуват в търговски електронни медии, не се споменават реалните имена на политическите сили.
Промените в Изборния кодекс управляващите са внесли днес, когато е последният срок за внасяне на предложения между двете четения на закона.
В първоначалния законопроект за изменение на Изборния кодекс управляващите предложиха отлагане на масовото въвеждане на машинното гласуване и премахване на номерата на партиите в бюлетината, което беше подкрепено на първо четене.
