Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Правната комисия отхвърли президентското вето на промените в Наказателния кодекс

| обновено на 15.01.19 в 19:49
Снимка: БГНЕС

Депутатите от ГЕРБ, Обединените патриоти и ДПС в парламентарната правна комисия отхвърлиха президентското вето върху така наречените "скрити арести". Единствено народните представителите от БСП  гласуваха в подкрепа на върнатите от държавния глава Румен Радев промени в Наказателния кодекс.

12 -ото президентско вето, което е на крачка да стане поредното в категорията "отхвърлено", беше обсъдено на извънредно заседание на правната комисия. Очаква се до края на седмицата да влезе и в пленарната зала, заради желанието на управляващите промените да влязат в сила възможно най-скоро.

Представителите на ГЕРБ и на Обединените патриоти бяха основните говорители срещу възраженията на държавния глава, с които поправките в НК, които -  позволяват -  при неотложност и в определени случаи,  близките на възрастен заподозрян да не бъдат уведомявани за ареста му до 48 часа, а когато задържаното лице е непълнолетно - арест, без знанието на родителите му -  до 24 часа. Според мнозинството, нямат основание президентските притеснения, че промените засягат фундаментални права и отварят вратата за прокурорски произвол. Мнозинството не чу и цитираната от президентския съветник Пламен Узунов критична позиция към промените на държавното обвинение. Веднага след ветото на държавния глава,  главният прокурор Сотир Цацаров препоръча то да послужи на депутатите като възможност да презицират закона.

"Ветото следва да бъде възприемано като средство за конструктивност в законодателния процес", призова днес президентският секретар Емилия Друмева. Само шестимата представители на БСП обаче подкрепиха възраженията на Румен Радев срещу скритите арести, макар и само при "неотложна необходимост".

Срещу ветото гласуваха 10 депутата от ГЕРБ, ОП и ДПС, а срещу президентските мотиви активно възразиха и представителите на Министерството на правосъдието, което е вносител на текстовете в НК.

Според мнозинството промените следват стриктно европейска директива, заради несъобразяването с която България е пред наказателна процедура, а и - няма засегнати фундаментални права, защото отложеното съобщаване за задържане може да има само при "неотложна необходимост".


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!