В предаването „Преди всички“ Мариела Йорданова от Асоциацията за зърнопроизводителите обясни защо законът не е добър:
„Това е изключително трудна задача - да влязат толкова много закони в едно, да се координират, да се съгласуват и да отразяват сегашното състояние в земеползването, и да отразят и традициите в земеделието, а в същото време да имат задачата и да решат досега нерешени проблеми. Тази задача не е непосилна, но може да се свърши в един дълъг, разумен срок, в партньорство с всички заинтересовани страни и с браншовите организации най-вече, защото в браншовите организации през годините се изгради достатъчно добър капацитет и компетентност.
Ние възразяваме срещу много кратките срокове. Да, задачата е амбициозна, такъв закон е необходим, и в случая достойнство, ако можем да кажем, на този законопроект е, че събира и Закона за арендата, и опазване на земеделските земи, и собствеността, и ползването в едно. Да, това е добро, но разписаните текстове нас ни поставят в недоумение, още повече, че в Националната асоциация на зърнопроизводителите ние успяхме да се съсредоточим само в няколко раздела. Обемът е толкова голям, че ние не можем да навлезем в дълбочина във всичко, но това, което касае ползването, ние сме притеснени, честно казано".
Мариела Йорданова обясни и защо се бърза със законопроекта:
„Аз мисля, че няма да го внесат без участието на браншовите организации, защото трябва да се даде време да се отразяват всички мнения, на браншовите организации. Ние ще настояваме да влезем в работна група заедно с министерството, за да изкажем доводи, за да кажем несъответствия, за да кажем какво нас ни притеснява, но бързането според мен е заради това да може да се направи законодателството, да може да влезе в следващата стопанска година. Моето обяснение е такова, но трябва да го кажат вносителите – защо го бързат толкова".
Тя даде и примери за конкретни проблеми, които възникват с този законопроект:
„От наша гледна точка, от страна на ползватели и бизнес в земеделието, ние искаме един такъв закон да осигури сигурността в ползването, устойчивост и предвидимост, защото ние, освен всичко друго, сме и инвеститори в този бизнес. Но този закон не трябва нашите виждания дори за краткото бъдеще. Нарушават се правата на свободното договаряне. При свободното договаряне, както беше досега, ние уговаряхме срокове, рентни плащания, условия на земеползване. Тази възможност с този законопроект ни се отнема, защото ни се ограничава срокът на договаряне, налагат ни се средни рентни плащания, което на всичко отгоре е и против свободните пазарни отношения, и се налагат много тежки административни регулации. Като например при създаване масиви на ползване ние да уведомяваме писмено, макар да е уговорено в договорите, всички собственици, арендодатели, наемодатели за това, че ние ще влизаме в масиви за ползване, ще комасираме земята. Тежки административни процедури, които, между другото, са непосилни за самата администрация".
