Четири балкански страни, които си приличат по това, че в икономически план не се представят особено добре, искат да спечелят домакинството на световното първенство по футбол през 2030 г., а по всяка вероятност ще се кандидатират и за европейския шампионат две години по-рано. Това са България, Гърция, Румъния и Сърбия.
В предаването „Хоризонт до обед“ проф. Димитър Димитров от Университета за национално и световно стопанство обясни, че това е много сериозен проект и в кандидатствалите в последно време страни са такива със силни икономики:
„Това е много сериозен инфраструктурен и бизнеспроект, кандидатстването за едно такова събитие. Световните първенства са като Олимпийските игри по мащаб и по размер на инвестициите, които преди това трябва да се вложат, по изисквания към подготовката, която трябва да се направи. Ако видите списъка на държавите, които са правили такива световни първенства – следващото Световно първенство ще бъде в Катар, преди това беше миналата година в Русия, преди това беше в Бразилия, Япония и Южна Корея, Франция, САЩ, все такива страни, които са доста големи. Те са в Г-8, Г-10 или Г-20, с мощни икономики, а и те невинаги успяват да извлекат максимума от подобни събития“.
Димитров обясни, че има много неща, за които кандидатите трябва да се погрижат:
„ФИФА има добре изградена мрежа за оценка на подобни предложения. Има няколко сериозни неща, които трябва да си отговорим, преди да тръгнем сериозно към такава кандидатура. България кандидатства за съвместно европейско първенство с тези балкански държави 2028 година и световно първенство 2030 година, като решението за това, за световното специално, то е по-сериозното мероприятие, ще се вземе сигурно 2021-2022 година. Много скоро е, но ФИФА има изградена такава мрежа от критерии, която, те проверяват дали те съществуват, или пък могат да бъдат осъществени. За това нещо страните се подготвят по тези критерии и кандидатстват.
Трябва да кажем още едно-две неща предварително – вече отпадна регионалният принцип за домакинствата. Преди континентите се въртяха на ротационен принцип и ако се пада Европа, имаме шансове, да кажем, но сега не е така. Отборите вече в световните първенства, мисля че от 2026 година, стават 48, което е страшно много. Това веднага дава отражение върху броя на стадионите, които трябва да имате и един от критериите на ФИФА е наличие на подходяща инфраструктура. Броят на стадионите, които трябва да се представят, е 48, които могат да бъдат използвани за световно първенство, а още допълнителен брой до 72, за да може ФИФА да избира между тях. България в момента много трудно, ако следите Световните купи, които се провеждат, нашите отбори, когато стигнат на по-високи нива, ако стигнат, почват да играят в чужбина, защото ние нямаме такъв лицензиран стадион. Националният отбор трудно домакинства на някои мачове, защото няма такъв стадион, а тук става въпрос за 72 стадиона.
След това имаме настаняване на хилядите гости, милионите всъщност, защото има голям оборот от хотели, леглова база, транспортът също, мобилността, дали могат бързо да се придвижат за 2-3 дни в другия град, а тук става въпрос за 4 държави. Предполагам, че това е преодолимо, но все пак трябва да се поемат твърди ангажименти, че това ще стане след няколко години“.
Проф. Димитров каза и какви са разходите на някои страни за домакинството:
„Ще ви кажа какви са оценките за Русия и за Катар. За Русия се смята, или долу-горе такива са разчетите, че са отделили около 14 милиарда долара да построят нови стадиони, да си подобрят инфраструктурата, а Катар пък влага около 20 и няколко милиарда долара, защото там е и топло и те правят специални закрити стадиони с климатизация и много други неща“.
Юлияна Корнажева разговаря с кмета на Шабла Мариян Жечев, който е на дело за нарушения, свързани с реконструкцията на градския стадион с европейски средства.
Този разговор и интервюто с Димитър Димитров чуйте в звуковия файл.
